новини
справочник
заведения
Инициатива за журналистическа награда Пловдив – Ангел Семерджиев
Инициатива за журналистическа награда Пловдив – Ангел Семерджиев
21 Юни 2011, Вторник
125 години вестник ПЛОВДИВ и 150 години от рождението на Ангел Семерджиев
Видни българи, получили висока обществена оценка за своята дейност преживе, са останали встрани от основното русло на националната и регионална историография. Сред тях е Ангел Семерджиев /1861 – 1907/, оцелял от Баташкото клане, виден деец на Съединението, журналист и издател на един от най-авторитетните български вестници - „Пловдив”. На 22 юни, сряда, от 18 часа в зала „Съединение“ на Регионален исторически музей Пловдив с камерен концерт на проф. Магдалена Чикчева, проф. Недялчо Тодоров, Теодора Стефанова, Момчил Енчев, Иван Димитров и вокален състав, тържествено ще бъдат отбелязани 150 години от рождението на уважавания общественик Ангел Семерджиев и 125 години от създаването на вестник „Пловдив”. На тържеството ще бъде изнесено слово за Ангел Семерджиев и ще бъде представена историята и значението на вестник „Пловдив”. Това обявиха днес на пресконференция в БТА – Пловдив инициаторите на събитието Евдокия Емануилова, председател на общински комитет „Васил Левски“ – Пловдив, Георги Райчевски – председател на Дружеството на пловдивските журналисти и проф. Цанка Андреева, родственик на Ангел Семерджиев. Те канят гражданите да се присъединят към тържеството.
„Вестник „Пловдив” е един от 3-те пловдивски вестници с най-продължителен живот, които създават информационния климат на града до 1944 г.”, подчерта Георги Райчевски. В периода след Освобождението до 1944 г. над 600 са издаваните вестници и списания в Пловдив, но повечето имат 4-5-годишен живот. „Пловдив” излиза през 1886 г. и е издаван непрекъснато 22 г., като в някои години излиза веднъж, а в други 3 пъти в седмицата. „Всички изследователи подчертават, че продължителното му съществуване се дължи преди всичко на сравнително сдържания тон на неговите публикации. Изданието има постоянни рубрики за дневни новини, последни новини и НОВИНИ ПО ТЕЛЕФОНА, за получаването, на които се използва специален телефонен пост. Разпространява се не само в Пловдив и Южна България, а и във Велико Търново, Габрово, Горна Оряховица, Дряново и други градове, има кореспонденти в София, Русе и Цариград и специални пратеници на международното изложение в Прага.Заради огромния авторитет /пловдивчани дори наричат вестника с името на издателя му – неслучайно изданието преустановява съществуването си едновременно с неговата смърт/ и заради славата му се правят няколко неуспешни опита за неговото продължаване, като през 1914, 1915 и 1936 г. се появяват вестници със същото име.”
Ангел Семерджиев е изявен деец на Съединението на България, в неговата печатница „Напредък” /по-късно преименувана на „Нова Заря”/ е напечатан уставът на Българския таен централен революционен комитет и възванието за Съединението. В неговата печатница се печата и знаменития вестник на Захари Стоянов „Борба”. Там се печата и вестник „ Южна България”, също горещо подкрепящ Съединението. Ангел Семерджиев е отговорен редактор на вестника.” Напредък” се превръща на практика в печатна база на БТЦРК . В книгата на Симеон Радев „ Строители на съвременна България” том 1 в главата глава II „Заговорът за Съединението” се описва как в БТЦРК на 3 септември се обсъжда евентуален план за нападение над Генерал – губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич от хора скрити преди това в печатница „Напредък”. От това може да се съди за огромното доверие, с което се ползва Ангел Семерджиев от водачите на Българския таен централен революционен комитет. Семерджиев е заклет агент и куриер на оглавявания от Захари Стоянов комитет, съобщи още Евдокия Емануилова. След Съединението не се колебее да участва в защитата на обединена България като доброволец в сръбско – българската война. Възторжен привърженик е на инициативата за Първото пловдивско изложение. За авторитета на Ангел Семерджиев сред обществеността е показателен фактът, че той е избран да приветства княз Фердинанд от името на пловдивското гражданство при откриването на изложението.
„Семерджиев е бил и кмет на Пловдив – от 1 април до 1 юни 1893 г.”, припомни биографични данни Георги Райчевски. Реално той е управлявал града като председател на градската тричленна комисия /един вид временно правителство в период на избори/, когато започва озеленяването на хълма Бунарджика. След това е общински съветник и народен представител от народно – либералната партия, чийто лидер е Стефан Стамболов.
„Ангел Семерджиев е спасен в Баташкото клане от българо-мохамеданина Ахмед Кавалов от Дорково”, подчерта още един факт от биографията му проф. Цанка Андреева. Вторият му баща и други негови родственици обаче загиват и въпреки това Семерджиев активно подкрепя идеята за помощ на семействата на загиналите и ранени турски войници в Гръцко-турската война. Когато майка му се преселва, заедно с по-малкия му брат, от Батак в Пловдив, Ангел е подпомогнат от пловдивският епископ Гервасий Левкийски. Духовникът настанява умното и будно момче във Френски пансион, където усвоява френския език, и същевременно завършва Пловдивската гимназия. Семерджиев „връща това благодеяние” като самият той помага за прехраната и учението на 2 сирачета – Ангел Станков - станал многократно народен представител и 20 години председател на адвокатската колегия в Пловдив, както и на Коста Стефанов, впоследствие професор по английски език в Софийския университет. При ранната си смърт, само на 46 години, Ангел Семерджиев остава 3 сирачета, които са отгледани с помощта на неговия брат Георги – един от видните пловдивски адвокати.
Преките наследници на Ангел Семерджиев са емигрирали през 70-те години на миналия век в САЩ. Внучката на Ангел Румяна Иванова издава книгата „Дружелюбният Манхатън”, а дъщеря й Калина Иванова, която работи като филмов сценограф, печели награда „Еми”.
Инициаторите на честването от общински комитет „Васил Левски“ – Пловдив намират част от наследниците на Георги в Пловдив – неговите внучки проф. Цанка Андреева - преподавател по пиано в АМТИИ и доц. д-р Невена Андреева –известен специалист по паразитология, които дават допълнителни данни от семейната история. Родствениците от Пловдив след разговори с журналисти и общински комитет „Васил Левски“ предлагат да се подеме инициатива за създаване на журналистическа награда на името на вестник „Пловдив” и Ангел Семерджиев, един от най-достойните български журналисти. Очакват идеята да бъде подкрепена от обществените институции и медии в Пловдив.
„До сега не е отдадена заслужената почит към неговото дело и личност”, констатират инициаторите на честването. Не е намерен паметникът, който общинският съвет издига след смъртта му, „в знак на благодарност за неговото трудолюбие, култура, обществена, печатарска и журналистическа дейност” (според Екатерина Пейчинова – историк). Не е открит гробът му, няма нито паметна плоча, където, например, е била печатницата /на ъгъла на улиците „Отец Паисий” и „Патриарх Евтимий”/. Няма улица на негово име. Той дори не е обявен за почетен гражданин, както е редно.
„Вестник „Пловдив” е един от 3-те пловдивски вестници с най-продължителен живот, които създават информационния климат на града до 1944 г.”, подчерта Георги Райчевски. В периода след Освобождението до 1944 г. над 600 са издаваните вестници и списания в Пловдив, но повечето имат 4-5-годишен живот. „Пловдив” излиза през 1886 г. и е издаван непрекъснато 22 г., като в някои години излиза веднъж, а в други 3 пъти в седмицата. „Всички изследователи подчертават, че продължителното му съществуване се дължи преди всичко на сравнително сдържания тон на неговите публикации. Изданието има постоянни рубрики за дневни новини, последни новини и НОВИНИ ПО ТЕЛЕФОНА, за получаването, на които се използва специален телефонен пост. Разпространява се не само в Пловдив и Южна България, а и във Велико Търново, Габрово, Горна Оряховица, Дряново и други градове, има кореспонденти в София, Русе и Цариград и специални пратеници на международното изложение в Прага.Заради огромния авторитет /пловдивчани дори наричат вестника с името на издателя му – неслучайно изданието преустановява съществуването си едновременно с неговата смърт/ и заради славата му се правят няколко неуспешни опита за неговото продължаване, като през 1914, 1915 и 1936 г. се появяват вестници със същото име.”
Ангел Семерджиев е изявен деец на Съединението на България, в неговата печатница „Напредък” /по-късно преименувана на „Нова Заря”/ е напечатан уставът на Българския таен централен революционен комитет и възванието за Съединението. В неговата печатница се печата и знаменития вестник на Захари Стоянов „Борба”. Там се печата и вестник „ Южна България”, също горещо подкрепящ Съединението. Ангел Семерджиев е отговорен редактор на вестника.” Напредък” се превръща на практика в печатна база на БТЦРК . В книгата на Симеон Радев „ Строители на съвременна България” том 1 в главата глава II „Заговорът за Съединението” се описва как в БТЦРК на 3 септември се обсъжда евентуален план за нападение над Генерал – губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич от хора скрити преди това в печатница „Напредък”. От това може да се съди за огромното доверие, с което се ползва Ангел Семерджиев от водачите на Българския таен централен революционен комитет. Семерджиев е заклет агент и куриер на оглавявания от Захари Стоянов комитет, съобщи още Евдокия Емануилова. След Съединението не се колебее да участва в защитата на обединена България като доброволец в сръбско – българската война. Възторжен привърженик е на инициативата за Първото пловдивско изложение. За авторитета на Ангел Семерджиев сред обществеността е показателен фактът, че той е избран да приветства княз Фердинанд от името на пловдивското гражданство при откриването на изложението.
„Семерджиев е бил и кмет на Пловдив – от 1 април до 1 юни 1893 г.”, припомни биографични данни Георги Райчевски. Реално той е управлявал града като председател на градската тричленна комисия /един вид временно правителство в период на избори/, когато започва озеленяването на хълма Бунарджика. След това е общински съветник и народен представител от народно – либералната партия, чийто лидер е Стефан Стамболов.
„Ангел Семерджиев е спасен в Баташкото клане от българо-мохамеданина Ахмед Кавалов от Дорково”, подчерта още един факт от биографията му проф. Цанка Андреева. Вторият му баща и други негови родственици обаче загиват и въпреки това Семерджиев активно подкрепя идеята за помощ на семействата на загиналите и ранени турски войници в Гръцко-турската война. Когато майка му се преселва, заедно с по-малкия му брат, от Батак в Пловдив, Ангел е подпомогнат от пловдивският епископ Гервасий Левкийски. Духовникът настанява умното и будно момче във Френски пансион, където усвоява френския език, и същевременно завършва Пловдивската гимназия. Семерджиев „връща това благодеяние” като самият той помага за прехраната и учението на 2 сирачета – Ангел Станков - станал многократно народен представител и 20 години председател на адвокатската колегия в Пловдив, както и на Коста Стефанов, впоследствие професор по английски език в Софийския университет. При ранната си смърт, само на 46 години, Ангел Семерджиев остава 3 сирачета, които са отгледани с помощта на неговия брат Георги – един от видните пловдивски адвокати.
Преките наследници на Ангел Семерджиев са емигрирали през 70-те години на миналия век в САЩ. Внучката на Ангел Румяна Иванова издава книгата „Дружелюбният Манхатън”, а дъщеря й Калина Иванова, която работи като филмов сценограф, печели награда „Еми”.
Инициаторите на честването от общински комитет „Васил Левски“ – Пловдив намират част от наследниците на Георги в Пловдив – неговите внучки проф. Цанка Андреева - преподавател по пиано в АМТИИ и доц. д-р Невена Андреева –известен специалист по паразитология, които дават допълнителни данни от семейната история. Родствениците от Пловдив след разговори с журналисти и общински комитет „Васил Левски“ предлагат да се подеме инициатива за създаване на журналистическа награда на името на вестник „Пловдив” и Ангел Семерджиев, един от най-достойните български журналисти. Очакват идеята да бъде подкрепена от обществените институции и медии в Пловдив.
„До сега не е отдадена заслужената почит към неговото дело и личност”, констатират инициаторите на честването. Не е намерен паметникът, който общинският съвет издига след смъртта му, „в знак на благодарност за неговото трудолюбие, култура, обществена, печатарска и журналистическа дейност” (според Екатерина Пейчинова – историк). Не е открит гробът му, няма нито паметна плоча, където, например, е била печатницата /на ъгъла на улиците „Отец Паисий” и „Патриарх Евтимий”/. Няма улица на негово име. Той дори не е обявен за почетен гражданин, както е редно.
Прочетено: 6954 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
