Черноморското крайбрежие извън Натура 2000

На този етап България е готова да предостави 24 на сто от територията си за европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, съобщиха от ековедомството.

През ноември националният съвет по биологично разнообразие към Министерство на околната среда и водите одобри в европейската екомрежа да влязат общо 225 терена с обща площ от 3,42 млн.хектара, които представляват 33% от територията на България.

Одобрението на списъка с терените стана под условие още на първото заседание, защото Националното управление по горите поиска да се отложи одобрението на 29 терена с обща площ от 1,9 млн.хектара за вкарване в НАТУРА 2000, за да прецизират границите им. 

В началото на миналата седмица НДСВ поиска да се намалят наполовина терените, които са бяха одобрени за европейската екологична мрежа. Срещу НАТУРА 2000 се обявиха и всички кметове от крайморските общини.

Заместник-министърът на околната среда Йордан Дардов съобщи, че ековедомството е решило да извади от първоначалния списък промишлените зони, урбанизираните територии и населените места. Той уточни, че България сама определя режима за ползване на земите, които попадат в НАТУРА 2000.

Местните власти и жителите на районите, които попадат в защитените зони, възприемат това като рестриктивна мярка, а включването на собствеността им в мрежата ще доведе до повишаване на цената на имотите им, коментира Дардов, така както това се е случило в Гърция.

Собствениците на земеделски земи, които попадат в НАТУРА 2000, ще бъдат компенсирани по няколко начина, каза пред журналисти днес заместник-министърът на земеделието и горите Димитър Пейчев, който участва в срещата на министър Джевдет Чакъров с представителите на общините от Черноморския регион за обсъждане на проекта.

Обезщетенията ще осигуряват от Кохезионния фонд на Европейския съюз, от бюджета, националния агроекологичен план и от НАТУРА 2000 за земеделски земи и гори.

Собствениците могат да кандидатстват по проекти и да печелят финансиране на имотите си. Няма да има ограничение за строителството, нито унифициран подход при разрешителните за проектите, всеки обект ще се оценява индивидуално. Новият момент при процедурите за строителство в зоната на европейската екологична мрежа е, че ще се прави оценка за въздействие върху местообитанията на биологичните видове. Тези, които оставят земите си пустеещи и необработени, няма да имат право на компенсации, уточниха от МОСВ.

Единият от начините за компенсиране е чрез директни плащания от ЕС, свързани с размера на площта, която те използват. Тези, които попадат обаче в необлагодетелстваните региони /с височина над 700 метра или наклон над 7 градуса/ ще получат допълнителни средства към директните плащания. Същевременно тези стопани могат да кандидатстват и за проекти по програма САПАРД в така наречената агроекологична мярка, уточни заместник-министър Пейчев.

Той каза още, че най-много средства са предвидени за отглеждане на енергийни култури. Тези стопани ще получават вместо предвидените 25 процента преки плащания от ЕС, субсидия в размер на 100 процента и тази сума ще бъде равна на сумата, която получават колегите им от другите страни-членки на Евросъюза. Сред енергийните култури са рапицата, слънчогледът и други.   

Ползвателите на земеделска земя, която е чужда собственост, също ще получават от 50 до 200 евро на хектар директна субсидия, която би могла да достигне до 500 евро на хектар. В т. нар. необлагодетелствани райони могат да се добавят 400 евро на хектар, което заедно с преките плащания прави максимална субсидия от 600 евро на хектар, или 120 лв. на дка, обясни Димитър Пейчев.

При положение, че цената на земеделската земя в някои от тези необлагодетелствани райони е от 120 до 150 лв. на дка, "това означава, че за година и нещо собствениците ще получат парите си за земята и няма да е необходимо да я продават". Тази земя ще може да им носи допълнителен постоянен доход или рента, каза Димитър Пейчев. Според него делът на земеделските земи в защитените зони, които вероятно ще бъдат около 20 процента, е 8-10 процента.

Кметовете от черноморските общини не повярваха на прогнозата за благоприятното въздействие на НАТУРА 2000 върху цената на земите им. От местната власт коментираха, че не са били запознати с възможностите за компенсации./econ.bg/