ПЪРВИ ЮЛИ - ДА СЕ ПРЕСТРАШИМ И ДА ПОМЕЧТАЕМ

Днес е един специален ден - от години. Но можем ли вече да отговорим, защо е така? Имаме ли необходимата емоция и чувствителност да разберем как от един обикновен 1 юли – в календара има още 11 първи дни, се получи символът, който десетилетия вече означава свобода, светлина, близост, който от “Първи юли” се превърна в “Джулая”. С почти митологично вълнение хиляди хора по света се събират, за да изпълнят едва ли не подсъзнателно езическия ритуал, отдаващ почит към бащата-слънце. Правят го подтикнати от различни желания и чувства, но почти всички вдъхновени от “децата на цветята”, опити от свободата – и то не толкова физическата, колкото свободата на мисленето и чувстването. Имаме ли ние тази свобода, тази способност за малко да се отблъснем от делника и да поемем по пътя на слънцето, по пътя на Керуак, по пътя към безобидността на мечтите и желанията. Постижими ли са за нас тези елементарни (узаконени от природата) и логични емоции. Кога най-сетне ще се престрашим да заговорим, но не принудени от нуждата, налагаща действие, а от спокойствието на естествеността. Кога ще престанем да наричаме лукс в “забързаното ни ежедневие” миговете, в които оставаме със себе си, в които се изправяме пред желанията и надеждите си. Кога ще се престрашим да изречем признанието, че красивото на мечтите ни е в тяхната несбъднатост. Кога ще разберем защо все на 1 юли си задаваме тези въпроси?