Съдът заличи парк “Странджа”

Тричленен състав на Върховния административен съд прогласи за нищожна заповед на министъра на околната среда и водите, с която е обявен народен парк “Странджа” от 1995 година с площ от 116 136 хектара.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок.
Според 17-те природозащитни организации от коалицията "За да остане природа
в България" решението е неоправдано, отговаря на ситуацията в българската
съдебна система, отразена в последния доклад на Европейската комисия и
показва необходимостта от законодателни промени, за да се защитят все
по-намаляващите защитени природни територии в България.
Кметът на Царево коментира, че решението потвърждава тезата на общинската администрация, че със създаването на “Странджа” са допуснати съществени грешки и не е спазена законовата процедура за определяне на границите му.
Делото бе заведено по жалба на община Царево съвместно с инвеститора на “Златна перла” край село Варвара.
Според заключението на вещото лице, съгласно направеното от Комитета по горите предложение за създаване на защитената територия, точна индивидуализация и граница на природен парк „Странджа” не може да се определи.
Установено е още , че сочените в заповедта 6032,4 ха земеделски земи от територията на община Царево не са индивидуализирани и не са посочени с граници отделните имоти, попадащи в обхвата на тези площи, а картата на възстановената собственост и плановете за земеразделяне на землището на с.Варвара, общ.Царево са приети с Протокол от 25.01.1997г., т. е. след издаване на обжалваната заповед. Констатирано е, че в картите на възстановената собственост няма отразени граници на Природен парк „Странджа, при което и в издадените решения за възстановяване на собственост върху земеделски земи няма отразени ограничения на ползването на имотите.
От събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин пълната липса на индивидуализация на земеделските земи, включени в територията на Природен парк „Странджа” и на границите на защитената територия, което от своя страна води до невъзможност обекта на заповедта да бъде индивидуализиран като цяло.
С оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че са допуснати и съществени процесуални нарушения при издаването на административният акт.