Избори без конкуренция в Царево

Статистиците поставят общината сред шестте най-бързо развиващи се територии в страната

По традиция в две-три общини в Бургаска област кметските избори са предрешени и действащите кметове печелят следващия си мандат без особени притеснения. В тях изборите са превръщат във формално допитване до населението, втори тур не се провежда, а опонентите не могат да съберат и половината от кметските гласове. За предстоящите избори към този списък  може да се прибави и още една община- Царево. Тамошният кмет Петко Арнаудов, когото местните хора свойски наричат “бай Петко", е сред най-колоритните черноморски градоначалници и любимец на медиите.
Арнаудов определено изкара горещо политическо лято. Докато другите му колеги-кметове тактически се бяха притаили от страх да не направят погрешна стъпка в края на мандата или сновяха по партийни централи, за да си осигурят подкрепа,  бай Петко не слизаше от вестникарските страници. В деня, в който царевският градоначалник се срещаше с транспортния министър, за да получи от него документацията за двете нови общински пристанища, с което общината му ставаше единствената с два собствени морски порта, от София долетя друга новина. Върховният съд беше уважил неговата жалба и отменил заповедта за създаване на природен парк “Странджа" . И светът за Арнаудов като че ли се срути. В София невръстни младежи спираха движението и страдаха за природата на Странджа и я спасяваха от нейния унищожител, без да знаят нито къде се намира планината, нито да познават хората и кметът, които живеят в нея. В интернет пространството анонимни природозащитници и специалисти по всичко се упражняваха на тема “колко са лоши нашите управници, а най-лош от всички е царевският кмет".  Други пък заговорнически обясняваха как Арнаудов е купил целият върховен съд, защото видите ли имали почивна станция в Лозенец.                  
Повечето кметове на мястото на Арнаудов най-малкото биха си изключили телефоните и спешно да заминат на дълга командировка. В крайна сметка нали всяко чудо е за три дни. Арнаудов обаче не постъпи така. Отговаряше на всяко позвъняване, даваше безброй интервюта и не се срамуваше да обяснява защо си вкарва таралеж в гащите и то преди изборите. Не защото има земи в парка, а защото неговите хора, тези които живеят в общината и които той управлява, имат земи там, но никой не ги е питал, когато са създавали парка. Защото не иска както преди Царево да е зад бариерата и да е далечна провинция. Неговите думи: “Не може десет хиляди души да са зад нова желязна завеса, този път зелена", “Лесно е да си еколог по жълтите павета на София" - първоначално доста смело казани, постепенно започнаха да бъдат чувани. И в един момент някой се сети, че в парка живеят също и хора, и  то не за седмица-две, а цял живот и че те са най-голямото богатство на планината и Южното Черноморие. Тогава и от София Божидар Димитров написа, че странджанци не бива да бъдат превръщани в индианци в резерват.

Цялата статия
http://factor-bs.com/newsSingle.php?article=1546