State Newspaper - old fashion problems

Какво правите, когато ви е необходима справка за някакъв нормативен документ в „Държавен вестник”? Опитвате се да го купите, но не го намирате.Търсите го в интернет и пак не го намирате. Остава да отидете в библиотеката, за да направите необходимата ви справка, а това ви коства време, а понякога и средства.Това е така, защото у нас ДВ се издава само на книжно тяло. Докато в Европейския съюз и в 25-те членки включително и в Румъния, „Държавен вестник” се издава вече чрез по- съвременната, по-достъпна и многократно по-евтина форма - в интернет. Това вече е факт дори и в Албания. У нас обаче парламентът издава „Държавен вестник” от 1879 г., и откакто е започнал да излиза, не се е променил нито като формат- А4, нито като вариант на издаване. Упорито се придържа към архаичната форма на разпространение. Ние сме единствените, които нямаме версия на ДВ в интернет. Независимо че това струва прекалено много на българския данъкоплатец - 2 572 620 лв. за материали и печатане, защото стига до 120 страници на брой. А за държавата месечните приходи, минус разходите, са 1 700 000 лв.

      Годишният абонамент струва 78 лв. Не се чудете, това е факт.При положение,че може да струва не повече от 5000 лв. например, ако се издава в електронен вариант и по няколко книжни броя за архив и библиотеките.Проблемът, освен финансов, е и базов в качеството му на това,че става дума за информация, която трябва да е публична. Обнародването на нормативни документи е конституционно задължение относно информираността на гражданите за това, което прави Народното събрание. Данъкоплатецът плаща веднъж на депутатите в парламента, за да творят закони, и втори път - за обнародваното им в ДВ. При положение, че тази информация се квалифицира като обществено, а не частно благо и техническата част на обнародването може да е много по-евтина, а гражданите да имат възможност да я ползват по най - бързия и безплатен начин.

Пълният текст
http://far.bourgas.org/more_news.php?id=7786