ей, океане, ей,

натискане по ъглите в 6-ти клас, когато все още балконът е чест и слава.

Една любима наша кръчма е на път да изчезне от трасето на маневрата, ако бъдем отново подложени на тормоз от сервитьорката, която ни пробутаха. Странно, това там се случва за сефте, но някак си изтръпнахме, като си представихме, че може и next да е така.

22 лева ни струваха: простотиите на момата, която да си оди на село да се кипри пред кравите на тетю си ... 2 малки бири, 3 големи ракии, една бутилка минерална вода, една шопска салата, две овчарски или селски салати, едно пиле по лионски, една порция пилешки хапки
(марулата се държа по следния начин - на въпроса "панирани ли са" тя отговаря - "пилешките хапки не са панирани, а пилешки, панираните са други" с такъв тон, все едно, че е сме объркали дефиницията на Коши с тази на Хайне, които тя помисли, че са марки бира.
Обаче най-просташкото беше, че селянчето не можа да свърже онези 15 градуса температура на въздуха с тъмната бира, щото в ПУЦ-а ч учели, че се пиела само когато вали сняг, та посмя да вметне пред клиенти като нас, че ега не му било времето ),

/сега като се замислихме, май доста ни взеха, но побързахме да се махнем /

има и един момък - доста просто момче за сефте го виждаме, което на стари пушки като нас ни заяви, че като не ни харесва музиката (този път беше наистаина зле) ......

И собствениците да не ни звънят като онези от "Гроуша" ... ние сме честни посетители и вдигаме брояча на кръчмите им, докато ни писне

иначе старите сервитьори - тези от зимата си бяха там и даже ни познаха - те са готини ..