Химн на ПР-а

МАГАРЕ

Кой каквото ще да казва,
ала умна съм глава.
Май ушите ми са дълги,
но беда не е това.

Хората ме претоварят,
яздят, впрягат ме в кола
и отгоре ми се карат -
ех, магарешки тегла!

Зоб, сенце за мене няма,
все отритнат, сирота...
Няма ли бодил и слама,
гладно дремя край плета.

Като кон не съм голямо,
но съм с по-голям инат,
ала не със него само
аз се славя по цял свят.

Виж, за песни що да кажа,
пея с ясен, сладък глас.
Искате ли да покажа
майсторлъка си пред вас?

Васил Ив. Стоянов

Резолюцията на политическия екран  намалява и придобива селски порядък. Кметът, попаЪТ и  даскалъТ седят на масата на мегдана и раЗдават благословията си за каките, които подмятат закръглени бедра, покрити с домашно тъкани пристилки, подмокрени и щастливи.

Политиката се върти от кръчмата и поради строителството, което става все по-високо се вижда все по-малко. Виждат се само плитките дупки: първо, поради факта, че всеки си търси еша и плиткото плитко вижда; и второ, защото те са хем плитки и им се вижда дъното, хем този, който падне в плитка дупка се удря, а в дълбоките паднеш ли изчезваш.
Та ... нека си стоят дълбоките.

М. Маринов
к-с Възраждане