Мълчанието на хвалбите - ниша или конюнктура

В опита да гледаме позитивно на събитията около нас, в последно време се поддаваме на екзалтирано представяне на празници, които имат за цел да подобрят имиджа на Бургас. Фестивали, концерти, турнета, ПР кампании, шоколади милка и питиета а"ла Джак даниелс.

Обаче! Всяка сутрин из бургаските улици се носи смрад, която не е за пренебрегване. тя е изисканата смрад на няколкодневния престой на тези мръсотии, които карат възмущението да изпълзи като глист.






Казват, че има фирма, която РЕДОВНО чисти. Мъдро! Всяка ден става 13 часа, веднъж в неделята идва понеделник, а точно веднъж на 100 години дори имаме година, която завършва на две нули. И една приказка за радостта от редовността в живота на жената.

Боклукчийските коли идват редовно - спор няма. Те минават някъде между 9:30 и 11:30 сутринта, за да бъдат забелязани от повече хора. Същите тези коли минават само по избрани улици - Демокрация и Булаир например, и може би още някоя, но не успяхме да открием коя - пак подходящи за забелязване местенца.

Тези кофи не са от една нощ или от едно денонощие. Те са дори удивително празни за това, което в действителност представляват полуотходните места на града.Тези кофи са на около 30 метра, дали има и толкова, от социалния патронаж на гърба на трета поликлиника. Обикновено кошмарът е трикратно по-голям, просто това е началното натрупване на мръсотията.

С извинение за гадната гледка, но дано някой се сети, че освен прекрасните летни събития има и такива, които доставят дребни радости - като например някой да събере боклука.

По комунистически мило всички мълчим хвалейки и спираме да искаме.

От екипа

снимки
http://www.grozengrad.com/