131 години от боевете при Шипка

Епични боеве, разиграли се на най-високите точки на Шипченския проход - връх Св. Никола (дн. връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо от 9 (21) до 11 (23) август 1877 между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. След боя при Стара Загора Сюлейман паша, след като попълнил армията си с хора, оръжие и боеприпаси, насочва войската си (27 000 редовна войска - без башибозука, и 34 оръдия) за преминаване на Шипченския проход. Придвижванията на турските войски остават неизвестни за руското командване и то ги очаква на друго място. Едва на 7 (19) август ген. Столетов донася, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (36. Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими". Но ген. Ф. Ф. Радецки, който е разположен на фронта от Севлиево до гр. Елена, счита, че придвижването на турците към Шипченския проход е само демонстрация и че главният удар ще бъде нанесен откъм Осман Пазар (дн. гр. Омуртаг), а свиканият от него военен съвет стига до извода, че "неприятелят няма защо да хлопа на заключената врата (Шипченският проход), когато останалите 3 старопланински прохода са отворени". И по тези причини резервите на Южния фронт са насочени в противоположно на връх Шипка направление.
В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично - по своята самоотверженост и смелост не отстъпват на руските вoини. Но тяхното положение е доста тежко - те нямат нито раници, нито палатки - в дъждовните и хладни планински нощи те са с лятно облекло, без шинели, със скъсани обувки, не е уредено снабдяването им с храна. Лошо е и въоръжението им. Често те отнемат пушките на убитите турци, за да продължават боя. Ген. Столетов сам снабдява опълченците с продоволствени и вещеви запаси от изоставените от турците при отстъплението им. На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Настъплението се съпровожда от биене на барабани, звуци на бойни тръби и викове "Аллах". Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник - един ручей в източното подножие на връх Св. Никола. Пътят към извора е осеян с трупове. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени. Следващия ден и двете страни използват за подготовка. Турците не атакуват, но престрелките не стихват. Но шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната. Решителният и най-тежък бой започва на 11 (23) август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Гъсти орди лазят по скатовете на планината. Около 10 ч турците получават 6 табора подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души. Турците минали към отбрана.

encyclopedia.bg