Рада ЧОМАКОВА, пианист и педагог в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров”:

Направихме страхотен бургаски концерт в Богота. Нашата Радостина Петкова е важна фигура в колумбийската столица, на почит и уважение

-  Ти си една от малкото българки, които имат в биографията си концерти в далечна Колумбия, неотдавна свири там с ученичката си Радостина Петкова. Успя ли да се адаптираш, измина седмица, откакто се върна?
- Да, макар и по-бавно, отколкото при кацането ми в Богота. Там не ми повлия височината, макар че градът е почти на 3 хиляди метра надморско равнище. Имах си други неприятности тук, като тази – да не ти качат багажа в самолета... Но това са тъй наречените битовизми, не ми се говори за тях.
-    А за какво ти се говори?
-    За първия концерт, който изнесохме, дидактичния. Напомни ми някогашните наши образователни концерти. Залата с 320 места беше препълнена, а публиката – само от деца. Казаха ми, че не са от заможни семейства, а от такива, средна ръка хора. Всички бяха с униформи, в тъмносиньо, бяло или червено, с къси чорапки – изрядни дечица между 8 и 12 г., които не мръднаха през цялото време! Бях втрещена, от години не ми се е случвало да свиря на мъртва тишина. В началото Радостина каза няколко думи за произведенията, след като ги изпълнихме, попита – има ли въпроси. И гора от ръце! Не мога да ти опиша колко бяха превъзбудени тези деца, любопитни и отворени да разберат повече. 40 минути след като сме спрели да свирим, те питаха за какво ли не – за педалите на рояла, за свиренето по ноти и наизуст, дали има разлика... Децата бяха подготвени за срещата си с нас, това личеше и по предварително раздадените брошурки, в които са описани произведенията, инструментът, всичко. Толкова ми беше мъчно през

пълният текст
http://www.factor-bs.com/news-4992.html