ДОСТОЙНСТВО И РАВНОПРАВИЕ

Денят е 22 септември 1908 г. Градът е София, а поводът за ликуването на гражданството е провъзгласяването на независимостта на България.
Отхвърлянето на васалното положение по отношение на Турция е последната голяма крачка в процеса на изграждане на Третата българска държава. За три десетилетия след Освобождението народът ни съумява да премахне ограниченията и несправедливостите на натрапения от Великите сили Берлински договор. Тогавашните родни политически мъже притежават дързостта на истински първостроители и отстояват националните интереси на Отечеството. Патриоти, но и отлични дипломати те реализират делото на своя живот, като използват наслоените противоречия в международните отношения и нарушават договори, въпреки очакванията за негативни реакции на близки и по-далечни държави. Те проявяват смелост и чувство за мисия, които никога по-късно не се повтарят в най-новата ни история.
Една от значимите личности, свързани с обявяването на независимостта и последвалите го събития, е Иван Салабашев. В първите години след Освобождението той развива активна обществена дейност в Източна Румелия. Заема постове в администрацията - член на Върховния съд, директор на правосъдието, депутат в Областното събрание, член на Постоянния комитет. Съединението дава нов тласък на неговата народополезна дейност. Неколкократно става министър и дипломатически представител. Блестящ математик, той е действителен член на БАН, член-основател, председател и почетен член на физико-математическото дружество в София.
Спомените на Иван Салабашев за това ярко събитие в политическата ни история от XX век са особено ценни, тъй като принадлежат на човек, участвал активно в него и в разплитането на последвалите го дипломатически колизии. По това време той е член на кабинета на Александър Малинов и заема креслото на министър на финансите.
На пръв поглед разказът за тези драматични дни и месеци е лаконичен. Въпреки пестеливите думи човек открива динамиката и напрежението, които съпътстват подготовката за обявяването на пълната ни национална независимост. Българските политици много точно преценяват измененията в международната обстановка, настъпили в резултат на победата на Младотурската революция в южната ни съседка, и благоприятните възможности за България. Дипломатическият агент в Цариград по това време Иван Стефанов Гешов пръв лансира идеята да се провъзгласи независимостта на България. Правителството на Александър Малинов възприема предложението и осигурява дипломатическата защита на акцията.
Обявяването на независимостта е вплетено в цяла редица други събития, които имат пряко отражение върху европейските дела по това време. За читателя остава скрито, че България поема ангажимента първа да наруши Берлинския договор. Независимо от различните тълкувания на този факт, налице е едно решение, което говори за убеденост и твърда решимост да се приемат исторически отговорности. Разказвачът само загатва за действията на правителството по завземането на Източните железници, което предизвиква цяла редица дипломатически престрелки и напрежение между България, Турция, Германия и Австро-Унгария.
Спомените на Иван Салабашев ни правят съпричастни с трудностите, с които се сблъсква младата ни държава при преодоляване съпротивата на някои от Великите сили, разбрали за готвената инициатива. Изпитанията, на които е подложена родната ни дипломация преди 22 септември 1908 г., ще бъдат удвоени след тази дата, когато трябва да се отстоява извоюваната с толкова труд независимост.
Историческият ден. Историческата църква „Св. 40 мъченици“. Старопрестолният град Велико Търново. Тържествено е провъзгласена независимостта на България. Тя е обявена за царство, а княз Фердинанд - за цар. В края на първото десетилетие на века, благодарение на усилията на цял народ и неговите водители, България възвръща своето достойнство и равноправие.