Никола Инджов: Тракия без граници е моята съдба

“Българокръвни. Българогласни. Българоглави” се нарича последната книга на българския поет, писател, публицист, есеист и преводач Никола Инджов. Книгата е посветена на бежанците от Беломорска Тракия, сред които принадлежи и самият Инджов. Творбата съдържа част от документални проучвания и статии за тракийски идеи, съдби и събития, които той е събирал и разработвал цял живот.

Както самият автор казва, заглавието на книгата трябва да се възприема в контекста на тракийския свят на Европа, който е в недрата на трите съвременни държави, върху които се разполага. Принадлежността на Тракия към континенталните измерения прави Турция европейска страна, Гърция - балканска, а България - средиземноморска. В една практически необозрима перспектива се долавя и миналият, и предопределеният да се осъществи интегриран всекидневен живот на беломорските тракийци, които не са само българи, а и турци, гърци, евреи, арменци, албанци. И пред всички тях - българокръвните, българогласните, българоглавите, първенствуващият етнически елемент във всеобщото развитие в продължение на дълги векове до обезбългаряването на Беломорска Тракия.

Инджов използва “българоглави” като обобщаващ психологически термин. Според неговите проучвания българоглавите от Беломорска Тракия имат три класически измерения - небесно, земно, подземно. Мъртвите и живите, животът на повърхността и животът на земята, са в неразривна връзка, планините са контактната зона с небесата. В митологията на беломорските тракийци съществува понятието "ангелски човеци". Така и досега, останали без потомствени гробища, бежанците назовават прииждащите от отвъдното близки и роднини, т. е. привидения, призраци, сенки на отминали хора. Без да е мистик, Никола Инджов е убеден, че труднообясним, но романтично привлекателен допир с “ангелските човеци” има - защото какво друго са споменът за тях, моралното предопределение, родовият белег.

Без да е целенасочил книгата специално към по-младата аудитория, Инджов не крие, че нейното трайно присъствие в обществото и времето зависи именно от сегашния млад читател, който може да я пренесе нататък. От друга страна, той осъзнава, че младите хора днес изглеждат много по-отдадени на своята младост, отколкото самият той на неговата, тъй като животът му е протекъл в по-неспокойно историческо русло. “Към тях вървя като слепец, разперил ръце да докосна някого”, признава писателят.

“Българокръвни. Българогласни. Българоглави” не е първата книга на Никола Инджов, посветена на темата за тракийците бежанци. През 2005 г. той издаде публицистичната и есеистична книга с изследователски характер “Приписки към времето”. Дълги години писателят е преосмислял българския и балкански тракийски проблем, за да създаде неповторимия за българската и световна литература роман “Възречени от Манастър”, чрез който ни подсеща за бежанската участ в регионален и световен мащаб. Този роман има две издания /2001, 2004/ и ангажира най-вече наследниците на тракийските бежанци. А от отговорните политици и властимащи се ангажираха единствено двама наши евродепутати – Маруся Любчева и Евгени Кирилов.

Преди години в една мащабна литературна анкета попитах Инджов какво е за него “Тракия без граници”. Той отговори убедително и обосновано: “Тракия без граници” е моя словесна формула, която лансирам отдавна във всевъзможни издания. Това е именно, което обединява Европа. Тя се обедини не въз основа на сантиментални идеали и за общност на етноси и територии, а заради икономически алтернативи. Да почнем от това, че тракийци са не само българите. Има тракийци гърци, турци, арменци, евреи, албанци и т.н. Векове наред те са съжителствали при първостепенната роля на българския етнически елемент, най-многоброен в пространството от Солун до Цариград...“

Източник: в. "Фактор"