Изказвания на български депутати в Европарламента

Димитър Стоянов (Независими) каза, че тепърва ще се установява къде е вината за спирането на газа и за неподготвеността да се отговори на кризата. Той подчерта необходимостта от намиране на алтернативни източници за доставки за България и призова Европейската комисия да разреши отварянето на "напълно безопасните атомни централи" в България и Словакия. Според него преминаването към въглища на електрическите централи в България замърсява околната среда много повече, отколкото която и да е ядрена електроцентрала.
 
Николай Младенов (ЕНП-ЕД) отбеляза в своето изказване, че гражданите на 18 държави-членки са държани като заложници в политическия спор между Русия и Украйна. Според него и украинската страна носи определена вина за кризата, но кранът за газта е бил спрян от Москва. Той продължи, че Газпром дължи неустойки и България като най-засегната страна в Европа трябва да потърси своите права. В заключение г-н Младенов подчерта необходимостта от ядрена енергия, обща енергийна политика, диверсифициране на източниците и използване на алтернативни енергии.
 
Атанас Папаризов (ПЕС) поиска Комисията и Съвета да включат финансова подкрепа за България от неизползваните 5 милиарда евро в Европейския план за икономическо възстановяване, с която да се изградят газови връзки на България с Гърция и Румъния и да се разшири и модернизира газовото хранилище в Чирен. Според неговото мнение е необходимо и оказване на допълнителна подкрепа от страна на ЕС за диверсификация на доставките, включително чрез изграждането на терминал за втечнен газ като съвместен проект на територията на Гърция.
 
Метин Казак (АЛДЕ) изтъкна, че независимо от причините - технически, финансови или политически, това безпрецедентно „газово ембарго" не може да бъде оправдано. Той продължи, че в рекордно студена зима е "безотговорно и нечовешко да се обричат милиони европейски граждани на студ". Според него за причинените щети и за неизпълнението на договорите трябва да бъде потърсено "справедливо" обезщетение. Накрая г-н Казак призова ЕС да помогне финансово на България за осъществяване на проекти, които да обезпечат енергийната й сигурност.
 
Биляна Раева (АЛДЕ) призова за единодействието между всички национални и европейски институции за преодоляване на кризата. След това тя обърна внимание на екологичните последици от кризата, тъй като преминаването на цели индустрии от природен газ на мазут, както това се случи в България, ще доведе до забавяне на реализацията на плановете на ЕС за намаляване на парниковите емисии. В заключение тя призова ЕП да приеме резолюция, която ясно да изрази неговата позиция по отношение на създалата се ситуация.
 
Евгени Кирилов (ПЕС) изрази несъгласие с прекалено спокойния политически тон в изказването на чешкия вицепремиер. Според него трябва да се говори със силен глас, тъй като милиони граждани страдат в тези сурови зимни условия. След това той призова за разследване, което да покаже коя от двете страни е била по-безотговорна. Според него причината за този спокоен политически тон е фактът, че не само Русия, а и Украйна е отговорна за създалата се ситуация.