Хлябът по-евтин с 13-14 стотинки

С 15 на сто или с около 13 - 14 стотинки по-евтин е станал хлябът в цялата страна в сравнение с месец март т. г. Сега средната цена е 83 ст. за килограм, каза председателят на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България Димитър Людиев. Той обясни това с близо двойното поевтиняване на брашното, което в момента е 350 - 400 лева за тон.

Най-скъп по данни на федерацията е хлябът в Благоевград, Стара Загора и Монтана - 1 лев за кг бял хляб, следвани от Видин и Кюстендил - 95 ст/кг и Бургас - 93 ст./кг. Най-евтин е той в Пазарджик - 69 ст/ кг, Велико Търново и Варна - около 77 ст/кг.

Според Людиев сегашната цена на хляба е оптимална и не бива да пада повече, защото това ще възпрепятства въвеждането на технологиите и изискванията при производството, отговарящи на изискванията на ЕС. От Федерацията прогнозираха, че няма да се стигне до поскъпване на хляба, заради увеличените цени на горивото, защото те ще се компенсират с по-ниските цени на брашното. Шейсет процента от производството на хляб в страната в момента е в сивия сектор, заяви още Людиев. Тези производители не плащат осигуровки и данъци и трудно се контролират, защото работят нощем. Те произвеждат предимно закуски, които разпродават в ранните часове на деня и данъчните не могат да ги проверят, каза председателят на ФХСБ.

Въпреки добрата реколта и качеството на пшеницата тази година /3,8 млн. тона по данни на земеделското министерство/ трябва да има строг контрол върху износа, смятат от федерацията. Те апелираха към правителството да не допусне кризата от 1996/97 години, както и тази от миналата година и с по-големите количества сега да се подготвим за годините с по-слаба реколта.

Това, което прави българския хляб на пазара по-некачествен и по-неконкурентен е неспазването на технологиите за производство, посочи Людиев. Българинът яде клисав хляб, не защото качеството на брашната ни е лошо или липсват необходимите машини. Причината е основно в липсата на квалифицирана работна ръка и неспазване на основни правила и тънкости при производството.

За да изпълним изискванията за добрите производствени практики преди влизането ни в ЕС, трябват сериозни инвестиции в бранша, каза Людиев. Около 4-5 хил. лева са необходими на фирма с персонал от тридесетина души, за да въведе само системата за контрол ХАСЕП на продукцията, уточни той. Според председателя на Федерацията на хлебопроизводителите до 2007 година 80 до 90 на сто от фирмите във федерацията, чийто брой е близо 400 ще отговорят на европейските изисквания. Сега процентът им е 50.