Днес Православната църква отбелязва Малка Богородица

Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество.
Той също се празнува предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа. В нейно име се месят голяма пита, Богородичен хляб, който се разчупва и раздава на всички в семейството. Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
В повечето райони между Голяма и Малка Богородица жените не тъкат, не шият (а някъде и не месят), за да са здрави децата им. Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни, многогодишни цветя и храсти — божури, перуники, люляк.
Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; обикновено покрай черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан - овен.


Обредността, свързана с Богородица винаги притежава известни паганистични елементи поради функционалната връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки в индоевропейските митологии. Празниците й носят чертите на тържественост, защото се успоредяват с движението на сезонните и земеделски цикли. така в случая рожденият ден на Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.
Ритуалните практики се определят от идеята за този прелом: те целят осигуряване на плодородие, плодовитост и здраве чрез житната и животинска жертва. Магическите забрани са насочени също към християнската светица (за да не я разсърдят), но съдържанието им издава паганистично светоусещане и в крайна сметка "очовечава" в значителна степен Богородица.
Така в народния календар под закрилата на Божията майка започва новият селскостопански цикъл.