Кривото огледало на Сергей Станишев

Ако... Така започват почти всички анализи и прогнози, посветени на дейността на лидера на БСП Сергей Станишев. Още от времето, когато зае поста на пръв партиен ръководител, около него витаеше условното наклонение. Колебанията обаче ще успее ли "младокът", както го наричат ветераните в червените редици, да овладее многопластовите борби и интриги в собствената си организация остават и до днес. А Станишев не успява да направи нищо значимо, с което да убеди дори членовете на Висшия си съвет, че контролира партията, не само в публичните си изявления. Безспорно в защита на червения лидер няма как да не се признае, че БСП продължава да е като многоликия Янус. И е, меко казано, трудно лидерът й да изразява позициите хем на твърдите комунисти, които подскачат от гняв само при споменаването на НАТО, хем на модерните социалдемократи, обявяващи се за присъединяването ни към цивилизования свят. В този смисъл разкраченото положение на соцводача е лесно обяснимо. Неоправдано обаче е безсилието и примирението със собственото му статукво, което демонстрира Станишев. За три години той така и не намери обществено приемливо обяснение на опозиционното твърдение, че БСП участва във властта. Без значение дали то е вярно или не. Защото Станишев би трябвало да знае - в политиката е задължително да докажеш, че "нямаш сестра", ако искаш някой, извън твърдото партийно ядро, да те приема сериозно. Проблемът на Сергей Станишев всъщност се корени в определен тип поведение, което психолозите биха определили като "женско". Тоест - да се опитваш да се реализираш чрез някой друг. Откакто е оглавил партията си, соцлидерът прави точно това. Първо разчиташе на подкрепата и имиджа, осигурени му в аванс от президента Георги Първанов. По-късно се зарадва като дете на думите на експремиера Иван Костов, че БСП е реформирана партия. И прие като личен шанс споровете по темата. Защото повярва, че схемата опонент на бившия министър-председател ще му донесе на огледален принцип част от качествата на Костов като политик. Уви, за съжаление на Станишев в дискусията се намеси Надежда Михайлова и разводни мъжко-женското начало в лидерските образи. Червеният водач се опита да разиграе в друг план съпоставките между себе си и експремиера, след като БСП перифразира почти дословно лозунга на ДСБ. Спечели си обаче само обвинения в плагиатство. Сега пък Станишев се захвана с настоящия министър-председател. И го призова да обяви бъдещите си намерения в политиката, та даже и дали ще остава в страната след края на мандата си. Единствената логика обаче Симеон Сакскобургготски да откликне на подобен зов е да прояви съжаление към Станишев. След като негови заместници и висши функционери обявяват публично, че дискусиите "кой ще е премиер, след като БСП спечели изборите" тепърва започват, очевидно соцлидерът има нужда от помощ отвън. Но скритата молба "кажи, че се оттегляш, за да намалеят моите проблеми" едва ли ще помогне на Станишев да увеличи авторитета си на лидер. Нито на централно ниво, нито сред местните червени босове, които, както е известно, са готови за доста сериозни битки срещу софийските лобита в БСП.
Независимо какво им казва шефът на социнтерна Антонио Гутериш на връх Бузлуджа. Факт е, че според досегашните проучвания на социолозите най-много избиратели определят Сакскобургготски за най-подходящ за премиер на страната.
Така че, ако иска цифрите да се променят, Станишев ще трябва да озапти стремежа си да блести с отразена светлина. За да спре и голямото Ако около него.