Сдружение Чисто море проблеми от изключително значение за цялото българско черноморско крайбрежие

ДО  МИНИСТЕРСТВОТО НА РИГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО  НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ
ДО  МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И  ВОДИТЕ
ДО  Г-Н СТАВРОС ДИМАС – ЕВРОКОМИСАР  НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНА СРЕДА
ДО  ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ С АДМИНИСТРАТИВЕН  ЦЕНТЪР – ГРАД БУРГАС
ДО “ТРАНС-БОЛКАН ПАЙПЛАЙН”

УВАЖАЕМИ  ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

С настоящото писмо Ви уведомяваме  за възникването на редица проблеми от изключително значение за цялото българско  черноморско крайбрежие, респ. и  за страната ни.
Проблемите  са свързани с реализацията на проекта за изграждането на петролопровода Бургас – Александрополис и в частност с конкретно избраната технология за реализация на този проект, именно: разтоварването на  суров петрол да се извършва посредством плаващи моно-буйове. Идейният проект предвижзда през Бургаския залив ежедневно да преминават  от около 700 000 до 1 000000 барела петрол, което означава 400 до 700 танкера годишно с вместимост от 150 000 до 300 000 тона. Реалната опасност за нарушаване на екологичното равновесие и замърсяването на водите в залива се корени в обстоятелството, че самото прехвърляне на петрола от танкерите към нефтопровода, ще се осъществява без пристанище, а по технологията „моно буй”, т.е. разтоварване на вода от кораба към буя със шлангове дълги 250 – 300 м., от буя до брега чрез монтирана по дъното на морето тръба. Сама по себе си тази технология е предпоставка и създава огремен риск за аварии и разливи, които ще нанесат трудно възстановими или непоправими щети на околната среда.
Рискът  от разливи е изключително висок, поради множество фактори, които влияят на този технологичен процес: вероятност от човешка или техническа грешка, вълнение, подводни течения, лоши метереологични условия и т.н.  При избора на технологията ”моно буй” не са взети под внимание и следните обстоятелства: Черно море е затворен тип воден басейн. Бургаският залив е плитък и тесен, а водните течения са слаби и крайбрежни, което прави практически невъзможно разсейването на евентуален разлив. Още от 1997г. по препоръка на експерти от морска администрация – гр.Бургас се настоява за реконструкция на съществуващото в момента специализирано пристанище – стационарен тип в парк „Росенец” за разтоварване на суров петрол, като най- екологично чист и безопасен вариант.
Вместо  това предлагания проект предвижда изграждането на 2 или 4 буя на 13-15 км. От гр.Бургас срещу гр.Поморие на равни разтояния от градовете  Созопол и Несебър. Всички тези градове, без изключение са исторически и културни паметници с история от дълбока древност(Анхиало, Аполония, Месамврия), а понастоящем са туристически центрове с поминък на населението свързан  преимуществено с туризма. Разполагането на буйовете означава, че в центъра на залива, във всеки един момент може да има 1 000 000 тона нефт. Дори прилагана без технически и човешки грешки или външни климатични влияния, тази технология предполага процент оперативно изпускане на петрол във водата.
Именно  поради горепосочените причини в  Западна Европа технологията с моно буйове се отрича и не е желана. Тя е с изключително ограничено приложение и с максимално годишно количество на товара до 5 милиона тона, като буйовете са разположени задължително до конвекционални кейове. Световната практика не познава случаи в които моно-буйовете  да се разполагат в близост до туристически зони и градове или в заливи със затворена циркулация на водата , както е в настоящия случай.
Пример  за сравнение: В Холандия съществуват 200 стационарни кея за разтоварване на сурове петрол и нито един плаващ буй!
В допълнение на горното – за полагането на 155 км. Транзитна тръба е необходимо разчистването на растителност в  ивица с  ширина  от 130 м., представляваща трасето, което преминава през защитени територии в планината Странджа и земи включени в „Натура-2000”. П о предварителни оценки на учени от Българската академия на науките  ще бъдат погубени редки растителни и животински видове за над 60 млн. Евро. Трасето ще следва да преминава през три реки, ще се нарушат подземните водоизточници, ще се преминава през все още неразработени исторически и археологични находки от различни културни пластове и т.н.
След като през март тази година от проектната компания „Trans Balkan Pipelines” бе оповестена информация за избраната технология в град Поморие бе сформиран инициативен комитет, който предприе действия за иницииране на извънредна сесия  на Общински съвет Поморие на която се взе решения за провеждане на референдум на който населението се произнесе по въпроса – „Желаещ ли на територията на Община Поморие да се разполагат да преминават съоръжения от петролопровода Бургас – Александрополис” Референдумът бе успешен по смисъла на Закона на допитване до народа, като пред гласоподавателните секции се явиха и гласуваха 60,61% от гласоподавателите, като 99 % от тях се обявиха против тези съоръжения. На практика хората гласували „против” на референдумите в Поморие, Бургас и Созопол  са повече от 70 000 души.
След  успешния референдум в гр.Поморие  се учреди Сдружение с нестопанска  цел в обществена полза „ЧИСТО МОРЕ”, което е отворен тип с цел асоцииране на всеки желаещ да участва в изследването на проблемите с петролопровода „Бургас Александрополис”, опазването и развитието на Българското Черноморско крайбрежие, като екологично чист район.
Обърнахме се с протестни писма и декларации до множество общински, държавни и национални органи и институции. За съжаление до сега не сме получили отговор или конкретно съдействие.

УВАЖАЕМИ  ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
С оглед на гореизложеното МОЛИМ да възложите проверка на проекта  за изграждането на петролопровода Бургас – Александрополис и да предложите друг конкретен вариант за неговото изграждане, включително да поставите този остър въпрос за разискване в Министерски съвет. 
С УВАЖЕНИЕ:  инж  Петко Кирилов Георгиев – председател  на сдружение Чисто море