Финансиране и предизвикателства на социално-осигурителната система

Във връзка с появили се публикации в пресата, ръководството на КНСБ смята за наложително да уточни, че на конференцията за „Финансиране и предизвикателства на социално-осигурителната система”, организирана от Икономчиеския и социален съвет на 16 септември 2009 г., ВЪОБЩЕ не е обсъждан въпросът за промяна на възрастовата граница на пенсиониране на жените в България, а именно изравняването и с тази на мъжете – 63 години.

     Манипулативният начин, по който този въпрос се хвърля в публичното пространство, е скандален, изумителен и недопустим.

     Представителите на КНСБ заявиха вчера много ясно, че трудно постигнатият обществен консенсус  в началото на пенсионната реформа  през 2000 г., бе едностранно и безцеремонно нарушен от правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев.

     Страданията на стотици хиляди български работници  и служители в следствие ограничаване обхвата на ранното пенсиониране, на категориите и увеличаване  на възрастта за пенсия, през всичките близо 10 години, с цел стабилизиране  и модернизиране на пенсионната система бяха обезсмислени от недалновидни, услужливи и безперспективни политически решения. В следствие на намаление с над 2,5 пъти на осигурителната вноска, в полза на бизнеса останаха над 10 млрд. лв., а в частните пенсионни фондове постъпиха над 2,5 млрд. лв. Лишаването на солидарната пенсионна система от тези средства доведе до нейната тотална зависимост от събраните данъци, които да я дофинансират. Новото правителство продължава тази пагубна политика за осигурителната система с ново намаление на вноската от 5% за мандата (2% за 2010 г.).

     Преднамерената  и съзнателно извършена в полза  на бизнеса декапитализация на пенсионната  система може да се преодолее с  дългосрочни и консенсусни мерки  за повишаване на заетостта, производителността на труда и доходите. Опитът този проблем да се прехвърли върху утрешните пенсионери, чрез увеличение на пенсионната възраст, е неморален и циничен и няма да реши проблемите с дефицита на пенсионната система, а само временно ще „закърпи дупката”.

     България  е най-бедната страна-членка на ЕС, но заема челно място по обща и  детска смъртност, по трудов травматизъм, и недоби условия на труд. Българинът живее в постоянен стрес, храни  се незадравословно (предимно поради бедност) и живее по-кратко от средния европеец.

     В държави от ЕС с по-добър жизнен стандарт на живот и труд възрастта  за пенсиониране е или близка, или  дори по-ниска от тази в България. в редица страни разликата в пенсионирането между мъжете и жените не само съществува, но и е по-голяма:

          o Франция: 60 г. – жени; 65 г. – мъже
          o Гърция: 60 г. – жени; 65 г. – мъже
          o Полша: 60 – жени; 65 – мъже
          o Италия: 59 –жени; 61 – мъже (най-ниска в ЕС)
          o Чехия: 60 – жени; 65 – мъже
          o Литва: 60 – жени; 62,5 – мъже

     Ръкводството  на КНСБ заявява, че в условията на задълбочаваща се икономическа криза и растяща безработица ВЪПРОСЪТ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ПЕНСИОННАТА ВЪЗРАСТ НЕ МОЖЕ И НЕ СЛЕДВА ДА БЪДЕ ПОСТАВЯН, още по-малко пък като анти-кризисна мярка.

     КНСБ  категорично заявява, че ще използва всички законови мерки и  средства, за да се противопостави и да не допусне увеличение на пенсионната възраст, под какъвто и да било предлог.