Публикувани предложения от Министерство на финансите за промени в данъчното законодателство от 04.09.2010 г.

Публикуваните от Министерството на финансите предложения за промени в Закона за ДДС, Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за акцизите и данъчните складове, очевидно имат за цел да увеличат приходите от данъчни плащания, в условия на влошена събираемост, дължаща се на:
•    продължаващата рецесия на икономиката, вкл. рязкото свиване на потреблението и инвестициите;
•    забавените разплащания по извършени доставки, вкл. от страна на държавата, публичните предприятия, общините и по проекти, финансирани със средства от ЕС;
•    нарастване на дела на т.нар. „сив” сектор на икономиката, който по някои оценки се увеличава с около 15% спрямо равнището от преди началото на икономическата криза.

Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес изразява следните позиции по отношение на конкретните предложения за промени:
1.    Предлаганото намаление на амортизационните срокове на дълготрайните материални активи разширява данъчната основа при корпоративното подоходно облагане. По такъв начин практически се увеличава данък „печалба” и се блокира допълнително общата инвестиционна активност, влошават се условията за привличане на чужди инвестиции и технологично обновяване.
2.    Предлага се изравняване на данъчния статут по ЗДДС на сделки по настаняване от хотелиери за всички доставки, а не само за тези при организирани пътувания чрез увеличаване на ставката до 14%.
С това рязко се ограничават възможностите за генериране валутни и бюджетни приходи от туристическия сектор, който представлява един от най-големите работодатели в националната икономика. Същевременно, туризмът не само регистрира ръст в условия на криза, но е и със съществен принос за валутния баланс на страната, който е под сериозен натиск. Туризмът изтегля селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, търговията, транспорта и др., и увеличава потреблението по линията на междуотрасловите връзки.
Предложението ще насърчи сивата част в туристическата индустрия. Същевременно, приходите от местните и държавните данъци и такси от сектора са ниски спрямо реалните обороти и натовареност на капацитета. Налице е нарастваща нелоялна конкуренция по отношение на предлаганите цени на услугите, равнище на работни заплати, доставката на данъчно необложени стоки, в т.ч. алкохол. Дори в настоящия добър летен сезон, 5-звездни и 4-звездни хотели имат запълняемост между 30 и 90 на сто, като разликите в заплащането на основни длъжности са необосновано високи (например, за главни готвачи в тези категории хотели декларираните възнаграждения варират между 600 и 3000 лв.).
Сивият сектор в туризма е eдин от големите резерви на приходната част на бюджета. Излизането от сивата зона е възможно преди всичко чрез увеличаване на контрола, в т.ч. със съдействието на представителните браншови организации, а не чрез увеличаване на данъчната тежест върху коректните доставчици на туристически услуги.
Не трябва да се забравя и, че значителна част от организираните пътувания за предстоящия сезон (особено със страни като Германия, Англия, Швеция и др.) са вече договорени и ефективното увеличение на ставката допълнително ще ерозира доверието към българската туристическа индустрия. С това се създават условия за допълнителни загуби през ключовата за икономиката и фиска 2011г.
Следва да се отчете, че в основни страни-конкуренти като Гърция и Испания, ставката за туристически услуги  е едва 1/3 от действаща обща ставка по ДДС. Изискванията на ЕС за изравняване на статута на сделките в сектора могат да се изпълнят чрез изравняване на ДДС към долната граница, което допълнително ще осветли отрасъла.
4.    Предлаганото облагане на чуждестранни лица, установени в офшорни зони, с данък от 10% за доходите им от услуги с източник България ще свие допълнително възможностите за привличане и запазване на чуждите инвестиции.  Ще се намали ефектът от преференциалния данъчен режим, прилаган в Р. България спрямо останалите-страни в ЕС. Съмнително е и постигането на заявената цел за предотвратяване отклонението от данъчно облагане и прането на пари.
5.    Повишаването на акцизните ставки върху горивата ще предизвика допълнителен ръст на цените по цялата верига на производство и доставки, с което ще се влошат допълнително условията на бизнес средата, особено в секторите с намаляваща икономическа активност.

Като цяло, предлаганите изменения на размера на данъчните плащания е в противоречие с нееднократно подчертаваната политическа готовност да не се променят данъците по време на криза. По този въпрос съществува уникален национален консенсус – в средите на политиците, на бизнеса и на заетите в икономиката.
БСК подкрепя отново изразените официално изразените позиции за недопускане нарастване на данъчната тежест, особено като се отчитат ограничителната политика, свързана с валутния борд, и необходимостта от излизане от продължаващата икономическа рецесия. Убедени сме, че политическата решимост за запазване на данъците ще бъде потвърдена в следващите решаващи месеци за българската икономика.
При отчитане на крехките перспективи за възстановяване на икономиката и проблемите на фиска още преди една година БСК предложи прилагането на политиката на т.нар. „бюджетен борд”, т.е. разходите на бюджета да не превишават неговите приходи. В това отношение приветстваме подкрепата за тази позиция от страна на политическите кръгове и значителна част от експертната общност.