Петковден

Именници са Петко, Петка, Петкана, Параскева, Пенчо, Пеньо, Пенка.
Петковден е не само празник в чест на светицата-закрилница на децата, но и поставя началото на зимните семейни служби, посветени на покровителя-патрон на рода и семейството.
Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла през ХІ век. Родителите й били българи. Живеели в град Епиват на Мраморно море. Били известни и състоятелни хора. Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот. След като родителите й починали тя раздала имуществото си на бедните. После се заселила в Йорданската пустиня, където прекарала много години. В залеза на живота й се явил Ангел Господен и й наредил да се върне в родината, където тя заживяла като странница в усамотение и молитва при храма “Свети Апостоли” в Епиват. След смъртта й християни намерили нетленното й тяло и я погребали в катедралния храм.
В 1238 г. българският цар Иван Асен наредил мощите да бъдат пренесени в столицата Търново. Но след превземането на града от турците, мощите били пренесени във Видин, а оттам в град Яш, Румъния, където почиват и до днес в дълбока почит. Само едно парченце от тях по предание сега се пази в посветения на светицата храм в село Брест, Плевенско в Северна България и до ден-днешен прави много чудеса.


Още за празника:

Смята  се, че празникът слага край на лятото и есента и начало на зимата. В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене.

В планинските райони на Петковден се извършват обреди, които имат връзка с животновъдството. Овчарите пускат кочовете при овцете за оплождане. Докато трае оплождането, жените не бива да подхващат никаква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав добитък. След оплождането те изпичат пресни питки и ги раздават със същата цел.

Правят се семейно-родови курбани, сборове и служби за здраве и за нова къща. За курбана жените носят хлябове, вино, ракия. Прави се обща трапез, която най-напред се прекадява и благославя от свещеника. Преди ядене жените си раздават една на друга парче хляб.