Апостол Карамитев
Големият бургаски артист, Апостол Карамитев, щеше да получава на 17 Октомври поздрави от приятели, колеги и близки. Днес е останал само споменът за театралния чародей Апостол Карамитев, избелелите снимки, лентите с великолепните му ексцентрични и трагикомични завоевания на малкия и големия екран, както и ролите му от радиото. Не е много, но се оказва, че за талант като Карамитев и това е достатъчно, за да остане сред най-големите фигури в националната ни култура и изкуство. Апостол Карамитев е роден на 17.10.1923 г. в Бургас. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ. Ученик на Б. Дановски, той специализира режисура в Москва, Ленинград, Прага и Варшава. Дебютира във филма „Утро над родината” (1951 г.). Играе в: „Любимец 13” (1958 г.), „Специалист по всичко” (1962 г.), „Рицар без броня” (1966 г.), „Бялата стая” (1968 г.), „Сватбите на Иван Асен” (1975 г.) и много други. Карамитев участва в първото българско цирково вариете, обикаля страната с рецитали на народни песни и приказки от Каралийчев, занимава се и с театрална режисура.
17.10.1923 - 09.11.1973
Той е роден в гр. Бургас, баща му е пристанищен 
работник. Още от ранна възраст много ходи на кино и театър. Носи кофата с
 лепилото на човека, който лепи афишите, мете киносалона за да могат да 
го пуснат да гледа прожекцията на филма. Следи всяко гостуване на 
театрални представления.
  
  
  
Постъпва в класа на Стефан Сърчаджиев, в
 двугодишната театрална школа. Втората година класът се ръководи от Боян
 Дановски. В дипломния им спектакъл: „Както ви се харесва” от Уилям 
Шекспир, постановка Б. Дановски, Апостол Карамитев изпълнява ролите на 
Орландо и Жак. Специлизира режисура в Москва, Санкт Петербург, Прага и 
Варшава (1966-1967). От 1969 г. е доцент по актьорско майсторство и 
режисура във ВИТИЗ „Кр. Сарафов”. 
  
  
  
На 16.08.1947 г. е назначен за
 стажант артист в Народния театър, където работи до 1973 г.  Актьорският
 му дебют е в ролята на Сергей Левашов в „Млада гвардия” от А. Фадаеев 
на сцената на НТ „Иван Вазов”. Става особено популярен сред младото 
поколение след ролите си на Ромео в „Ромео и Жулиета” от Уилям Шекспир, 
Гвидо от „Херцогинята на Падуа” на Оскар Уайлд, а след няколкото успешни
 филма, окончателно завладява сърцата на младата публика.
  
  
Апостол 
Карамитев започва своята кариера във време когато за „звезди” в театъра и
 киното не може все още да се говори. Театърът тогава  не е доходна 
професия, той се е смятал за призвание, а киното едва прохожда.
  
  
  
В
 своята книга „Игрите” Леон Даниел казва: „Чочо беше красив, много 
красив, но неговата красота тогава не беше на мода, в живота се 
харесваше, но в театъра се предпочитаха по-ръбестите или по-лиричните, а
 неговата хубост беше по-буйна, по-„апашка”, италианска, и затова едва 
завършил школата, той премина в категорията на актьорите с отрицателно 
обяние. Прочу се не с Орландо, а с полицейския инспектор Могилански в 
някаква антифашистка пиеса на Стрелков. Играеше с едри мазки, 
„характерно”, преувеличено, мнозина не го харесваха, по едно време беше 
решил да се отказва, за да учи режисура в Съветския съюз, но нещо го 
спрели и Дановски го утешил. Казал му бил: „Твоето време скоро ще 
дойде.” Чочо му повярва.
  
  
След две-три години стана първата българска звезда. С всички плюсове и минуси на това звание.
  
  
  
Разбира
 се, това стана чрез киното. Петдесетте години имаха нужда от един 
особен герой – симпатичния „хашлак”, който се „поправя”. 
Двадесет-двадесет и пет годишните (тогава това беше възрастта, в която 
момчетата ставаха мъже). И когато на екрана се появи Чочо с ъгловатата 
си подтичваща походка, с вечно питащите горящи очи, с беладжийския си 
нрав и героичния жест накрая – цялото младо поколение го призна за 
свой.”
  
  
  
Днес е останал  само споменът за театралния чародей 
Апостол Карамитев, избелелите снимки, лентите с великолепните му 
ексцентрични и трагикомични завоевания на малкия и големия екран, както и
 ролите му от радиото. Не е много, но се оказва, че за талант като 
Карамитев и това е достатъчно, за да остане сред най-големите фигури  в 
националната ни култура и изкуство.
Прочетено: 5726 пъти




 новини
							новини
							 справочник
							справочник
							 заведения
							заведения
							

 
				 
					 
				














 
				 
			
 
			