Най-дългата мостова греда направиха в Бургас

Заводът за стоманобетонови конструкции работи предимно за чужди фирми Най-дългата мостова греда в страната изработиха в Завода за стоманобетонови конструкции “Лозово”АД, съобщи изпълнителният директор Димитър Кехайов. Тя е с дължина 28 метра, а при направата й са използвани 48 метални въжета за армировка. Стоманата за направата им е италианска, а е преминала изпитания в Университета за архитектура, строителство и геодезия – София. “Като отливахме гредата, тук беше като при едно сражение. След като отлеем стоманобетона, ние се грижим за него като за малко бебе”, обясни г-н Кехайов. След като се освободят от кофража, отначало температурата е висока и затова изделията се увиват с найлони, докато спадне. Гредата ще се използва при строежа на мост над река Глазне в Банско. Тя е изработена по поръчка на изпълнителя на обекта “Балканстрой”АД и се финансира от община Разлог. Напрегнатият стоманобетон се изработва по два начина – при заводски и при полеви условия, обясни Димитър Кехайов. Проектантите обаче разчитат на заводското производство, защото е по-качествено. Само в бургаския завод било възможно да се отлее уникалната греда заради оборудването му с нов стенд, в който са вложени 250 000 долара. Съоръжението е пригодено за изработване на греди до 33 метра, обясни Димитър Кехайов. Още толкова пари ще бъдат похарчени за дооборудване. Заводът е построен през 60-70-те години. Оборудването е остаряло, както и сградният фонд. 10-15 млн. евро са нужни, за да стане производствено предприятие на европейско равнище. “Ще направим сериозна икономическа програма. Очакваме нещата да се подредят, като се включим в сериозните инфраструктурни проекти в страната”, сподели г-н Кехайов. Бургаският завод произвежда различни видове бетонови, стоманени и стоманобетонови елементи, включително с предварително напрегната армировка. Предприятието доставя бетонови, циментови и варови разтвори за собствени и външни строителни обекти. То заема площ от 120 декара, а в него работят 148 души. С производствената дейност на Завода за стоманобенотови конструкции се занимава синът на изпълнителния директор – Иван Кехайов. Хората, на които се опира шефът на предприятието са – двамата т.нар.от него професори – началниците на цехове – Желязко Славов и Димитър Василев, началникът на лабораторията и бетоновото стопанство Невена Червенкова, Радка Пенчева – конструкторско бюро, Марияна Кавръкова – началник МТС, Райчо Петров – началник-експедиция, Димитър Андонов – началник кофражна база, Анна Пандаклиева – завеждащ ОТК. Каре Изпълнителният директор Димитър Кехайов: От 6 завода в страната само ние се запазихме Това е 28-метрова греда за мост, по който минават тежкотоварни автомобили, работата е много отговорна. Само ние от всичките 6 завода, които работеха в страната, успяхме да се запазим в цялост. Преди 10 години го приватизирахме и буквално първите една-две от тях сме ги изгладували. В момента летят запитвания и поръчки. Клиенти са ни чужди фирми. Работихме по разширението на пристанището, както и за “Кроношпан”, “Кауфланд” и “Билла”. Успяхме да запазим основните кадри. Хората са направо професори в работата си. На Желязко Славов, който е началник-цех, му викам “професор Славов”. На Димитър Василев, който е началник на арматурен цех, му казвам “професор Василев”. В нашия бранш се допуснаха капитални грешки. Разтуриха се проектантските организации, пръснаха се на малки групички. Обучават се инженери, но не идват в завода, отиват да работят при някой проектант на компютър или пък станаха бармани. За да върви отрасълът, нещата се свеждат и до държавна политика. Крупните обекти, които ги дават на търг пък, ги печелят фирми, които имат излишни пари. Например отсечката на магистрала “Тракия” Бургас-Карнобат я направи турска фирма. Не можеше ли в договора да има клауза подизпълнителите да са български фирми? Не се обърнаха към нас, а си направиха полигонче и се ровиха като свраки в калта. Българските пътностроители не са по-лоши от тях. Дори са по-добри. Все пак парите за магистралата са български. Трябва да са защитени интересите ни.