Бургас-Александруполис - само при гаранции

Проектът Бургас-Александруполис ще се отрази и на нефтената промишленост и ще доведе до намаляване на преработвателните възможности на “Лукойл-Нефтохим-Бургас"

Фотограф Иван Ангелов



Политически партии /ЕДП, ГЕРБ и “Новото време"/ и екологични организации изпратиха през седмицата писма до всички депутати да не гласуват ратификацията на споразумението за петролопровода Бургас-Александруполис, докато не бъдат дадени съответните гаранции. Това стана след проведена във вторник в Бургас кръгла маса за екологичните опасности и рисковете за туризма при реализирането на проекта по това споразумение, организирана от фондация “Кондрат Аденауер".

Участниците в дискусията поискаха Оценка за въздействие върху околната среда /ОВОС/ преди, а не след стартирането на проекта, договаряне и подписване на придружителните документи, които да включват повишени изисквания за екологията и социалните последствия, консултиране със заинтересовани организации, фирми и граждани от Бургаска област относно условията и параметрите по тези документи. Сред исканията са още определянето на компенсации за евентуално пропуснатите възможности на България да развива и печели от приоритетни отрасли като туризма, а също и съгласуване на всички параметри на проекта с Европейската комисия, а не с Руската федерация, тъй като България е вече пълноправен член на ЕС.

“Ние не подценяваме инвестицията, но смятаме, че трябва да се изговорят всички възможни рискове и кризи, да се поемат необходимите гаранции и да се проследи изпълнението на процедурите и тяхната сигурност", каза кандидатът за евродепутат Румяна Желева.

Специалисти прогнозират загуби не само за туризма и риболова, но и за “Лукойл-Нефтохим" от ограничаване на преработката на горива. “Голямото предимство на техниката за претоварване на горивото на буй, която се предлага при реализирането на петролопровода, че е евтина и от това руската компания ще спести много пари, но ще създаде повече рискове", коментира Стойко Петров, оператор на плаващ терминал.

“Аз няма да говоря за частните имоти, с които никой не се съобразява, а за това, че тръбата ще минава през 12 резервати и защитени местности, през културно-историческо наследство, което е национален капитал и трябва да се развие и експонира и България да печели от това, а не от унищожаването му", заяви директорът на Програмно-координационен център “Екопан" Стефан Пейков.

Според Димитър Абаджиев, председател на сдружение ЕДП, в текста на тристранното споразумение за петролопровода не са предвидени никакви гаранции и компенсации за Бургаски регион и страната при неизбежните разливи на петрол и щетите от тях. “Помпозни фрази като тези, че Бургас става енергиен център, са безпочвени без необходимите гаранции", каза Абаджиев.

От ГЕРБ и ЕДП предвиждат отлив на туристи, загуби за икономиката и съсипан поминък за стотици хора. По-рано от ДСБ съобщиха, че няма да подкрепят Тръбата.

“Всеки проект от такъв мащаб трябва да отчита първо местните интереси.

Трябва да се вгледаме в опита на другите страни - Исландия, Африка, Латинска Америка, Гърция, Франция, Англия, за да видим и негативите.

В Аляска има т.нар. “отворена земя", където правителството на САЩ искаше да се копае за находища. Този въпрос беше повдигнат още през 1959 г., но няма политик, който е повдигнал този въпрос, да е спечелил. Но и няма държава, която да е позволявала петролопровод да преминава през Природен парк, влажни и други защитени зони. Това, което се случва в България, е много трудно да бъде разбрано." Това каза Даниел Гауан - професор по управление, проучване и комуникации в туризма по време на кръглата маса.

Текстът на споразумението за одобряване на договора за строеж и експлоатация на нефтопровода Бургас-Александруполис предстои да бъде гласуван от парламентите на трите държави-участнички.     В мотивите към внесеното предложение за ратификация на гръцката страна се казва, че “използването на тръбата ще допринесе за намаляване на транспортните разходи за петрол и петролни продукти, които се натрупват от забавянето заради изчакването за преминаване на такерите през Босфора и Дарданелите". От друга страна, намаляват екологичните рискове, свързани с растящия трафик по традиционните трасета, се допълва в мотивите, изброени от гръцката агенция АНА. Засега единствената посочена реална полза за България е таксата от 35 млн долара на година.

От Добромира Задгорса