Първанов си направи кабинет в сянка

Президентът Георги Първанов се похвали тези дни, че неговите кандидати невинаги са били първото, но винаги са били най-доброто предложение. И представи новия си екип, който изглежда като кабинет в сянка. И дори има амбиция да бъде такъв.

За втория си мандат държавният глава разчисти всички, които не следват неговата линия безмълвно и го поставят в неудобната ситуация да обяснява какво е имал предвид един или друг негов съветник. От обявяването на новия екип стана ясно, че в него нямат място нито лондонският професор Димитър Иванов, който се изживява в ролята на „граждански премиер", нито залитналият към ГЕРБ шеф на НИМ Божидар Димитров.

Още от нощта на изборите президентът започна по-често да използва местоимението „аз", вместо обичайното „ние", говорейки за институцията, която оглавява заедно с вицепрезидента Ангел Марин.

Решенията вземам аз, обяви не без самочувствие новоизбраният президент. И допълни, че няма намерение да става партиен лидер и да започва всичко отначало, защото вече го е правил.

Не му е и нужно. В момента, без контрола на парламента и без никакви сериозни правомощия, които могат да му носят негативи, Първанов е в идеалната ситуация да наблюдава - и да наставлява. За целта си назначи в екипа лекар, двама военни, политолог, икономисти, наказателен юрист, запознат със системата на МВР, и дори парламентарен секретар. И за да не би някой да каже, че тръгва на война с БСП, взе при себе си член на червеното ръководство.

Държавният глава обаче обяви предварително няколко инициативи, от които би подскочил всеки премиер

Първата от тях е „Българските дебати" - дискусия между кметове, интелектуалци, представители на бизнеса и научите среди. За старт на инициативата президентът е насрочил обсъждането на икономическия доклад, изготвян за него от екип, начело с шефа на икономическия институт на БАН проф. Митко Димитров. Въпреки че инициативата не е нова, никой на практика не си задава въпроса защо държавният глава готви икономическа стратегия и как точно би могъл да я реализира.

Второто намерение на президента е създаването на местни клубове, в които да се използва и потенциалът на хората „извън жълтите павета" за правенето на политика. Дори и най-непреднамереният слушател обаче би усетил в това заявка за участие в местните избори. Също и съперничество с партиите и най-вече с БСП, която единствена има структури във всички общини на страната. Всичко това звучи като заявка за партия. И не съвсем - самият Първанов го опроверга. Остава единствено вариантът, който изоставиха недореализиран и бившият премиер Симеон Сакскобургготски, и столичният кмет Бойко Борисов - национално гражданско движение.

Заявката на президента е за работа с гражданското общество и неговото активизиране. Нишата несъмнено е свободна и изкушаваща. И Първанов има още 4 години да я реализира, преди да се възползва от нея както намери за добре след края на мандата си.

Как точно? Схемата изглежда ясна и напълно съобразена с Конституцията и законите на страната. Като президент той няма право да има партия. От друга страна, партията би го ограничила в действията му. Същевременно едно гражданско движение, стимулирано от различни национални инициативи, му дава достатъчен простор за изява. Без никакъв риск за провал.

За предстоящите 4 години Първанов смята да развие и още една инициатива - „Академия за млади лидери", където да си обучи бъдещите нови лица, които да са отново най-добрият избор за всеки един пост. Смята да си назначи и 10 икономисти, политолози и юристи, които да се учат от ветераните в администрацията му и да трупат опит.

Няма никакво съмнение, че след 10 години на „Дондуков"2 държавният глава няма да излезе в пенсия. Какво обаче е планирал дотогава - а и след това, вече започва да става ясно. Остава да се види как ще го реализира, а заявките, които дава, определено няма да оставят нито един партиен лидер да спи спокойно.

Oт Бела Добрева