новини
справочник
заведения
Държавата е дотам, докъдето са пътищата
14 Юни 2007, Четвъртък
Източник: вестник Фактор
9 млрд. евро ни трябват за транспортна инфраструктура, една пета ще ни даде ЕС
Магистрала "Тракия" се строи вече над 20 години
От Начо Халачев
Казват, че сме били красива нация, защото в миналото кой откъде минавал през земите ни не само ни бастисвал, но оставял и семето си. Днес искаме да се възползваме от това положение на кръстопът, като пропускаме оттук повечето от транспортните коридори на континента, даваме трасета за електро-, нефто- и газопроводи и организираме логистични центрове. Закъснели сме обаче, казва по този повод председателят на Националното сдружение на българските спедитори (НСБС) Георги Минчев. През миналата година пристанищата в Бургас и Варна обработиха общо 110-120 хил. контейнера, а това в румънската Констанца - 1300 хил. или 10 пъти повече.
Минчев обаче е оптимист. Много студенти зубрят само в навечерието на изпит, но важна е оценката им, а не начинът на подготовка. В нашата ситуация, смята експертът, закъснението може да ни спести много средства за пренастройване на изградена вече система към новоочертаващи се товаропотоци, но трябва да бързаме.
Спедиторите улеснени
Спедицията е бамбашка дейност. Тя организира движението на материалните потоци от производителите на суровини до преработватели, търговци и консуматори, като съчетава техните и на превозвачите интереси с потенциала на администрацията и с ограниченията на нормативите. Преди приемането ни в ЕС се очакваше, че под натиска на конкуренцията цените в бранша у нас ще паднат с 15-30 %, както е било в присъединилите се преди това страни. То засега не се случва, защото цените у нас си бяха ниски, а фирмите, които ги свалят още, изпитват затруднения. Освен това, сочат от сдружението, и досега 80 % от обема на работата си нашите членове извършваха на международния транспортен пазар. Сега работата им в основното направление - европейското, се улеснява, защото повечето митнически, гранични и технически проблеми отпаднаха или затихват.
Обслужването на трафика със Сърбия, Македония и Турция е друго основно направление в работата на българските спедитори, сочат от НСБС. Най-обещаващи за тях извън ЕС обаче изглеждат отношенията ни с Русия, Украйна и Кавказкия регион. В тази връзка те приветстват подновяването след 17-годишно прекъсване на фериботната връзка натам. Анализът на експертите пък показвал, че претоварените входни точки по атлантическото и средиземноморското крайбрежие на Европа, от една страна, и изявената воля за разширяване на стокообмена между Стария континент, Русия, Близкия и Далечния изток, от друга, разкриват перспективи за 10-15 години напред и пред българските спедитори.
Пазар за над 550 млн. лв.
НСБС обединява повече от 75 спедиторски фирми с общ оборот от над 370 млн. лв. за година. Казват, че тук са повечето от големите в бранша, които правят около две трети от транспортно-спедиторските услуги за страната. Според конкурентната Асоциация на българските спедитори обаче действащите в тази сфера фирми надхвърлят 2000, като повечето са средни и дребни. Нейни експерти сочат, че след влизането ни в ЕС тенденцията е мощните световни спедитори да се настаняват директно на пазара ни, да се сдружават с местни фирми или между тях да протича консолидация.
Според зам.-председателя на НСБС Иван Петров изграждането на логистични складове и на интермодални центрове (за технологична връзка между различните видове транспорт) е друга проявяваща се в бранша тенденция. Тяхната роля ще се разширява заедно със засилването на тенденцията към България да се изнасят някои от производствата на ЕС (не само за ишлеме). За съжаление изграждането на такъв голям център, който започна при Казичене, бе спряно за дълго време и сега върви с голямо закъснение. А освен в София бизнесът очаква такива центрове и във Варна, Бургас, Русе, Пловдив, Стара Загора.
Мрежа в бъдеще време
Все в тази връзка спедиторите гледат критично на непълноценно използвания коридор №7 - по река Дунав, сравнявайки го с разклонената мрежа от канали и шлюзове в Германия и Бенелюкс. Силно изостава и обновяването на националните ж.п.-мрежа и парк, предизвиквайки недоволство сред товародателите. За магистралната мрежа също все още се говори в бъдеще време, макар и изграждането през последните години да се ускори. Все в тази връзка бизнесът настоява да се активизира и публично-частното партньорство (главно чрез концесиониране), за да се ускори развитието на портове, летища, логистични центрове. Не трябва да изостава и нормативната база, за да не се изявяват монополни структури, предупреждават още от бизнессредите.
Последното издание на Национална стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата предвижда за времето 2006-2015 г. само за транспортната й част да отидат към 9 млрд. евро (виж карето). Голяма част от тях обаче засега са под въпрос.
Пари за транспортна инфраструктура
Близо една четвърт от средствата по кохезионния и структурните фондове на ЕС за България или над 1,6 млрд. евро за периода до 2013 г. се насочват към програма "Транспорт". Ако се приеме, че част от парите за програма "Регионално развитие" отиват в същата посока и към тях се прибавят близо 20 % съфинансиране от националния бюджет, сумата ще надхвърли 4,2 млрд. лв. Тези пари обаче се насочват не по принцип към транспортната инфраструктура, а само към тази част, която формира скелета й и обслужва трансевропейските оси. Освен това те ще се използват и за подобряване на интермодалността при превозите, т.е. на технологичната връзка между различните видове транспорт.
Дали средствата ще са достатъчни? Защото, както казва председателят на БСК Божидар Данев, "транспортът и инфраструктурата в България са в драматично състояние". А стара римска максима говори, че "държавата стига дотам, докъдето и пътищата", напомня той.
В цитираната стратегия за интегрираната инфраструктура до 2015 г. се набелязват инвестиции за близо 13 млрд. евро, почти 70 % от които за сферата на транспортната - пътна, жп и водна инфраструктура. Освен чрез фондовете на ЕС и от бюджета, по около 100 млн. евро годишно за тази цел се предвиждат и от Световната банка. Средства за проектите се очакват също и от ЕИБ, ЕБВР и други финансови институции. Над 2,1 млрд. евро се планират и от концесии на магистрали и портове.
Тъй като парите няма да стигнат, а трябва ускорено да наваксваме, правилно би било да се концентрираме в маркетинг и в изработването на проекти и технологични транспортни схеми, смята Георги Минчев от НСБС. Резултатът от това и кръстовищното ни положение би следвало да привлекат недостигащите средства.
От Начо Халачев
Казват, че сме били красива нация, защото в миналото кой откъде минавал през земите ни не само ни бастисвал, но оставял и семето си. Днес искаме да се възползваме от това положение на кръстопът, като пропускаме оттук повечето от транспортните коридори на континента, даваме трасета за електро-, нефто- и газопроводи и организираме логистични центрове. Закъснели сме обаче, казва по този повод председателят на Националното сдружение на българските спедитори (НСБС) Георги Минчев. През миналата година пристанищата в Бургас и Варна обработиха общо 110-120 хил. контейнера, а това в румънската Констанца - 1300 хил. или 10 пъти повече.
Минчев обаче е оптимист. Много студенти зубрят само в навечерието на изпит, но важна е оценката им, а не начинът на подготовка. В нашата ситуация, смята експертът, закъснението може да ни спести много средства за пренастройване на изградена вече система към новоочертаващи се товаропотоци, но трябва да бързаме.
Спедиторите улеснени
Спедицията е бамбашка дейност. Тя организира движението на материалните потоци от производителите на суровини до преработватели, търговци и консуматори, като съчетава техните и на превозвачите интереси с потенциала на администрацията и с ограниченията на нормативите. Преди приемането ни в ЕС се очакваше, че под натиска на конкуренцията цените в бранша у нас ще паднат с 15-30 %, както е било в присъединилите се преди това страни. То засега не се случва, защото цените у нас си бяха ниски, а фирмите, които ги свалят още, изпитват затруднения. Освен това, сочат от сдружението, и досега 80 % от обема на работата си нашите членове извършваха на международния транспортен пазар. Сега работата им в основното направление - европейското, се улеснява, защото повечето митнически, гранични и технически проблеми отпаднаха или затихват.
Обслужването на трафика със Сърбия, Македония и Турция е друго основно направление в работата на българските спедитори, сочат от НСБС. Най-обещаващи за тях извън ЕС обаче изглеждат отношенията ни с Русия, Украйна и Кавказкия регион. В тази връзка те приветстват подновяването след 17-годишно прекъсване на фериботната връзка натам. Анализът на експертите пък показвал, че претоварените входни точки по атлантическото и средиземноморското крайбрежие на Европа, от една страна, и изявената воля за разширяване на стокообмена между Стария континент, Русия, Близкия и Далечния изток, от друга, разкриват перспективи за 10-15 години напред и пред българските спедитори.
Пазар за над 550 млн. лв.
НСБС обединява повече от 75 спедиторски фирми с общ оборот от над 370 млн. лв. за година. Казват, че тук са повечето от големите в бранша, които правят около две трети от транспортно-спедиторските услуги за страната. Според конкурентната Асоциация на българските спедитори обаче действащите в тази сфера фирми надхвърлят 2000, като повечето са средни и дребни. Нейни експерти сочат, че след влизането ни в ЕС тенденцията е мощните световни спедитори да се настаняват директно на пазара ни, да се сдружават с местни фирми или между тях да протича консолидация.
Според зам.-председателя на НСБС Иван Петров изграждането на логистични складове и на интермодални центрове (за технологична връзка между различните видове транспорт) е друга проявяваща се в бранша тенденция. Тяхната роля ще се разширява заедно със засилването на тенденцията към България да се изнасят някои от производствата на ЕС (не само за ишлеме). За съжаление изграждането на такъв голям център, който започна при Казичене, бе спряно за дълго време и сега върви с голямо закъснение. А освен в София бизнесът очаква такива центрове и във Варна, Бургас, Русе, Пловдив, Стара Загора.
Мрежа в бъдеще време
Все в тази връзка спедиторите гледат критично на непълноценно използвания коридор №7 - по река Дунав, сравнявайки го с разклонената мрежа от канали и шлюзове в Германия и Бенелюкс. Силно изостава и обновяването на националните ж.п.-мрежа и парк, предизвиквайки недоволство сред товародателите. За магистралната мрежа също все още се говори в бъдеще време, макар и изграждането през последните години да се ускори. Все в тази връзка бизнесът настоява да се активизира и публично-частното партньорство (главно чрез концесиониране), за да се ускори развитието на портове, летища, логистични центрове. Не трябва да изостава и нормативната база, за да не се изявяват монополни структури, предупреждават още от бизнессредите.
Последното издание на Национална стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата предвижда за времето 2006-2015 г. само за транспортната й част да отидат към 9 млрд. евро (виж карето). Голяма част от тях обаче засега са под въпрос.
Пари за транспортна инфраструктура
Близо една четвърт от средствата по кохезионния и структурните фондове на ЕС за България или над 1,6 млрд. евро за периода до 2013 г. се насочват към програма "Транспорт". Ако се приеме, че част от парите за програма "Регионално развитие" отиват в същата посока и към тях се прибавят близо 20 % съфинансиране от националния бюджет, сумата ще надхвърли 4,2 млрд. лв. Тези пари обаче се насочват не по принцип към транспортната инфраструктура, а само към тази част, която формира скелета й и обслужва трансевропейските оси. Освен това те ще се използват и за подобряване на интермодалността при превозите, т.е. на технологичната връзка между различните видове транспорт.
Дали средствата ще са достатъчни? Защото, както казва председателят на БСК Божидар Данев, "транспортът и инфраструктурата в България са в драматично състояние". А стара римска максима говори, че "държавата стига дотам, докъдето и пътищата", напомня той.
В цитираната стратегия за интегрираната инфраструктура до 2015 г. се набелязват инвестиции за близо 13 млрд. евро, почти 70 % от които за сферата на транспортната - пътна, жп и водна инфраструктура. Освен чрез фондовете на ЕС и от бюджета, по около 100 млн. евро годишно за тази цел се предвиждат и от Световната банка. Средства за проектите се очакват също и от ЕИБ, ЕБВР и други финансови институции. Над 2,1 млрд. евро се планират и от концесии на магистрали и портове.
Тъй като парите няма да стигнат, а трябва ускорено да наваксваме, правилно би било да се концентрираме в маркетинг и в изработването на проекти и технологични транспортни схеми, смята Георги Минчев от НСБС. Резултатът от това и кръстовищното ни положение би следвало да привлекат недостигащите средства.
Прочетено: 2390 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
