Бургас - за първи път...

ВЕСЕЛИНА КАЗАКОВА е родена на 25 март 1930 година в Бургас. Завършила е бургаската Девическа гимназия “Константин Фотинов" и Висшата спортна академия в София през 1954 година. Била е педагог в гимназии и ВУЗ-ове. Сътрудничи на периодичния печат със статии за стария Бургас. Член е на местното Дружество на краеведите.

През септември станаха факт първите две части от уникалната трилогия на Веселина Казакова “Носталгично за Бургас".
Освен емоцията, която дават разказите за стария Бургас и неговите личности, за култовата бургаска улица “Богориди", където още в началото на миналия век са се зараждали първите любовни трепети, за главната Александровска и търговската “Фердинандова", за Морската градина и топлите морски бани, книгата поднася много полезна информация.
В първата част са представени първите плавателни съдове и корабни агенции, пристанището, халите, рибната и житна борси.
Авторката е разказала за градските часовници, отмерващи времето и до днес. За електрическите крушки, заменили газените фенери. За първите железопътни линии. За първите мотори и коли, изместили каруци и файтони. За първите кинопрожекции и театрални представления. Въобще - за времето, когато всичко е ставало за първи път и с много ентусиазъм. 
Тогава, когато са се създавали първите училища и храмове, но вече е имало интелигенция и предприемчиви хора, получили добро възпитание у дома и образование в европейски университети или чужди колежи. Тези хора са се връщали тук, за да приложат на практика придобитите знания и умения.
Тази част от трилогията представя и първите кметове на Бургас.
В продължение на 69 години през бургаската община са преминали 61 кмета - кажи-речи по кмет на година. Това са били не само материално, но и духовно богати хора. Те до един са били благодетели и отдадени на работата си. 
Имайки примера на своите ръководители, бургазлии също са били благодетелни и не са се противели, дори когато са били облагани с повинност - безплатен труд или по 20 лева от човек за построяване на шосета, например.
Само за броени години от 15-ти по площ и население, през 1926 година Бургас става пети по големина град в страната и център на търговията по море и с риба, седалище на стокова борса за зърнени храни. 
В първата част от трилогията е представено и лекарското съсловие. И пак виждаме същата всеотдайност и благородство! Бургаските лекари са създавали школи и винаги са имали активна обществена дейност и позиция. Това са години на справяне с маларията - бич на Балканите, когато в Бургас се създава Противомаларичен институт. Както всичко по това време и първата болница е направена с дарения от бургазлии.
В началото на миналия век в града са живели и потомци на известни българи - възрожденци. Те лесно намерили общ език с останалите предприемчиви хора в многонационалния крайморски град.
Българи, гърци, турци, арменци, евреи, цигани живели заедно и задружно решавали общите си проблеми. В онези години Бургас е бил модел на успешен европейски град.
Днес тук живеят потомците на онези личности, които са продължили възрожденския дух на предците. Хора-патриоти, предприемчиви, инициативни и благодетелни.
Втората част на трилогията разказва и за тях. Тя ни казва и нещо друго. Това, което ние ще оставим като памет и като поколение, зависи сега от нас самите...
През октомври предстои да излезе от печат и третата част, която разказва за Никулден и първата литургия, отслужена на български език в Бургас на този ден преди 100 години. За Коледния Бъдник и как по Коледа момите си избират жених, мъжете коледуват за благополучие, здраве и берекет, хорът при сиропиталището обикаля къщите и пее коледни песни, а бургазлии даряват, според възможностите си.
По този начин са изредени почти всички празници от българския православен календар с църковните и народни обичаи и вярвания. Те са съпътствани и от описания на традиционните за всеки празник ритуали и ястия.
Четивата са не само любопитни и полезни. Тяхната основна мисия е да предадат от старите родове на следващите поколения нишката от традиции. А те да продължат да ни идентифицират като хора и да ни събират заедно.
След това Веселина Казакова поддържа любопитството с разкази за това как през миналия век бургазлии са се сгодявали; къде влюбените са си разменяли писма; защо след баня хората си казвали “честито"; какви средства са използвали тогава жените за отслабване и разкрасяване; какви болести лекували морските бани. 
В тази част на трилогията се разказва още за традициите на ротарианците, скаутите, женските благотворителни дружества и за сдруженията на евреи, македонци, тракийци, арменци, археолози, ловджии, юнаци.
Ротарианците се събирали всяка сряда в казино “България". Това са преуспели бизнесмени и хора с професии, които имат за цел да разпространяват доброто и мира по света. Девизът им е да са над личното.
Едни от първите и най-активни дружества са благотворителните - “Милосърдие", “Добрият самарянин", “Самосъзнание", “Арменски сираци", “Добра надежда". Те са извършили много добри дела за града и неговите хора.
Дори ловните и спортни дружества са имали сред приоритетите си благотворителността.
В книгата няма строга хронологичност, тъй като не е работено по предварителен план. Голяма част от статиите са излизали в продължение на близо десетилетие в бургаския печат, като началото поставя вестник “Черноморски фар".
Тяхното предимство е в това, че почиват на източници от Окръжен държавен архив и Регионална библиотека “П.К. Яворов", но и на семейните архиви и спомени на наследници и живи свидетели на първите години от зараждането на Бургас до 1944 година.