Принцът на петолинието

От Едва на 26 е. a вече има зад гърба си над 20-годишна музикална кариера - свири на пиано, композира от 11-годишен и дирижира.
Докато голяма част от връстниците му все още търсят път в живота си, той вече е утъпкал своя.
Никак не обича думата "гений". Макар, че за много хора е такъв. За него успехите са резултат от упорит труд и любов към музиката, благословила три поколения от семейството му.

Първите стъпки

Много добре помни първите си уроци по пиано. Въпреки, че е бил само на четири години.
Всъщност, за малкия Левон Манукян да "играе" с чернобелите клавиши е най-естественото занимание в семейство с майка-музиковед, леля - преподавател по пиано и дядо - един от най-добрите ударняци в Бургас. Две години по-късно, овладял тайните на инструмента, на шестгодишния хлапак му доскучава само да свири и започва и да композира.
След още година идва и първото голямо признание - специална награда на Съюза на българските композитори в Международен конкурс за детско композиторско творчество.
На 11 години е дебютът му на диригентския пулт, който окончателно определя пътя. В продължение на пет години Левон Манукян дирижира Младежки "Приказен оркестър", с който обикаля по концерти и турнета в страната и чужбина. Още като ученик дирижира Камерния, а по-късно и Симфоничния оркестър на Музикалното училище в Бургас.
Следват още концерти, награди, записи, турнета. Пише солови и хорови песни, пиеси за различни инструменти, симфонична музика, които му донасят преди година грамота за принос в развитието на българската култура.
Междувременно завършва оперно-симфонично дирижиране в Националната музикална академия "Панчо Владигеров" в София, бакалавърска програма по пиано на Английския кралски колеж - Лондон и магистърска степен на Английската кралска академия.
С погледа на човек, натрупал богата биография, Левон заключава, че всъщност сам е определил съдбата си. Разбира се, имало и "натиск" да следва музикалните традиции в семейството, но без него музикант не се става, признава младият диригент.
Защото, ако липсват желание и тотално отдаване на музиката, тя може само да мине покрай теб. А той уж на шега споделя как шестгодишен влязъл омагьосан в бургаската опера....

Музика безкрай

Преди да се срещна лично с Левон, бях прочела биографията му и да си призная, трудно ми беше да повярвам, че един току-що дипломирал се младеж може да върши толкова неща. Само няколко минути разговор обаче бяха достатъчни да ме убедят, че пълното отдаване на музиката на този млад човек бе в състояние да го кара да произвежда безкрай.
За това успява да вмести в меко казано натовареното си всекидневие диригентство на Разградската държавна филхармония, на Младежки камерен оркестър - Бургас, на църковния арменски хор в града, отскоро прераснал и в светски. Както и да създаде конкурс за детско творчество, посветен на Армения, да организира първата Балетна академия в Бургас и да стане неин художествен директор, а също и да концертира, да участва в записи, да пише музика.
И това далеч не е всичко. Всъщност, от години в Бургас почти не минава музикална проява на оперно-симфонична тематика, която да не е свързана с името на Левон Манукян.
Дали му стига времето? Да, защото умее да държи всичко под контрол и сам предизвиква нещата да се случват.
Въпреки че предпочита да е музикант на свободна практика, веднага след като се дипломира, Левон приема поста диригент в Държавната филхармония в Разград. Именно там го вижда италиански импресарио, харесва го и го кани на турне. Близо 20-те концерта на открито в родината на класическата музика, които Левон дирижира през лятото на 2007 година, са толкова успешни, че е поканен да изнесе нови през декември в навечерието на Коледа.
Чувството на удовлетворение при допира с италианската култура и музикалност със сигурност няма да го напусне дълго време. "Италианците са толкова привързани към класическата музика, че е нещо нормално да вървят по улицата и да пеят арии на глас. Те са истински ценители на класиката и е огромно удоволствие да се свири за тях", споделя развълнуван младият диригент.
Това, което го кара да се гордее още повече е, че е бил избран да дирижира едни от най-добрите музиканти в страната. А сред солистите били световноизвестната джазпевица Еми Стюарт и носителят на "Оскар" за принос в акордеоновото дело Пепино Принчипе, на чиито концерти се събирали по няколко хиляди души.

Армения

Една новина, обиколила в началото на годината световните информационни агенции, дълбоко разтърсва Левон. Младият човек е поразен от съдбата на убития в Истанбул турски писател и журналист от арменски произход Хрант Динк. Заплашван многократно и осъден, заради коментарите си за геноцида срещу арменците, Динк е застрелян пред редакцията на вестника, в която е работил.
Левон се връща към композирането, което е оставил на заден план, за да се усъвършенства в диригентството, и написва "Недочакана пролет". Използва мотивите на една от най-популярните и обичани от арменците песни "Гарун, Гарун" (арм. "Пролет, Пролет"). Тази толкова жизнерадостна мелодия Левон превръща в траурен марш и по този начин изразява недоволството си от терористичните методи на действие. Чувства се пристрастен, защото от две години самият той е организатор и основен участник в концертите в България, посветени на арменския геноцид.
Всъщност, голяма част от творчеството си Левон е посветил на Армения и на арменския народ. Авторската музика, която е написал през последните две години, предстои да бъде събрана в диск, под името "Армения, моя любов".
Така се нарича и Националният конкурс за детско и младежко творчество, който Левон организира. Целта му е да провокира младежите до 25 години да творят за Армения, като по този начин опознаят древната страна. Резултатите от конкурса ще излязат през следващата година, когато Бургас ще чества 200-годишнината на арменската православна църква "Св. Хач" в града.
Левон е един от основните организатори на тези чествания.

Малкият принц

Мечтата му, като на всеки музикант, е да завладее световните сцени, но с диригентската палка в ръка. Разликата между композитора и диригента, според него, е главно в нотния лист. Докато първият застава пред празен лист, който изпълва със съдържание, то другият се стреми да разнищи и насити с емоции пълния. Но чувството да ръководиш цял оркестър и допирът с публиката са несравними.
Признава, че един добър диригент трябва да може и добре да свири, и да композира. Но е категоричен, че за него писането на музика, както и свиренето на пиано, са по-скоро потребност, на която се отдава в свободното си време. Или когато има нужда да излее чувствата си.
Дали емоциите и чувствата са се натрупали, или просто младият човек има нужда да пофантазира, но в момента пише балет по "Малкия принц". Казва, че това е една от най-великите книги на човечеството.
За себе си твърди, че е здраво стъпил на земята. Целият му живот обаче е отдаден на създаването на красота и мечти за хората.
Нали същественото е невидимо за очите...