Ива Владимирова - Родословното дърво и раждането на една картина

Действията довели до създаването на картината, са се разигравали в пространството на художествено-творческия процес, който се развива в природния пейзаж, обстановката на пленера, студиото на художника, различните изложби.

Ива Владимирова е родена в гр. София. През 1985 г. завършва живопис в Националната художествена академия в класа на проф. Иван Кирков. Работила е повече от 22 години като преподавател във ВИАС, Частната академия „Жул Паскин”, СХУПИ, 12 СОУ „Иван Асен” в София. От 2003 работи като преподавател по живопис към департамент „Изящни изкуства” и „Дизайн и архитектура” в Нов Български Университет.
Има 17 самостоятелни изложби в България, Париж, Виена, Братислава, Трогир, Берлин, Прага. Участва в над 60 колективни  художествени изложби в София, Каварна, Пловдив, Оряхово, както и в Сърбия, Македония, Хърватия, Щвейцария, Австрия, Франция, Чехия.
 Нейни творби притежават НХГ, галерии в Силистра, Кърджали, Пловдив, Русе, както и частни колекции в България, Сърбия, Хърватска, Македония, Босна и Херцеговина, Швейцария, Австрия, Франция.
Ива Владимирова участва активно в художествените изложби и пленери, както у нас така и в Сърбия, Хърватска, Македония и други страни.

Театралната пиеса „Родословното дърво и раждането на една картина”
От гледната точка на  художника:
1. действие
 Отдавна имах идея в образи живописни, като в театрална пиеса, да разкажа  историята за създаването на моя картина. Да фокусирам внимание върху картини, които стават причина за нейното раждане и се явяват като родословно дърво. Също да покажа различните етапи на изграждане, в периода на нейнoта създаване, които са под окончателния слой. Драматичен екшън, в който главни герои са художника и рисуваната от него картина, създадена в различни периоди от време.   
                      
2. действие
Преди няколко години на един пленер по живопис, проведен в синята Далмация, ме поканиха на друг - по керамика в планинския пейзаж на „Горски Котър”, Хърватска. Бях въодушевена, привличаше ме керамичното изкуство. После се отзовах на неговата напълно непозната територия и се изправих пред задачата, какво да направя. Избрах да направя пейзажа на насреща в глина, нещо като скулптурен релеф, който впоследствие покрих с глазури. Моите хърватски приятели ме консултираха и помогнаха за изваждането на релефите от пещта, оставам с  голяма благодарност.                                    

3. действие
Като се завърнах в България, започнах. Работих върху  живописна картина търсейки адекватно изображение на вълнуващата ме идея. В изложбата представям историческите слоеве, заснети от мен с дигитален фотоапарат, които бяха жертвани от мен, в интерес на цялата картина.

„Мисля, че живописта е някак пренебрегната, публиката се ориентира към шокови и стресови въздействия. Понякога стойностни и духовни картини се отминават, зрителя не се задържа, и така изгубва възможността да съзерцава и да усети заложеното послание в произведението. Струва ми се, че една от целите на живописта като изобразителен език, е да осъществява диалог. Показвам на тази изложба, живописни образи, които вече не съществуват, за да покажа какво прави понякога художника, за да намери адекватна изразна форма и да  осъществи диалог със зрителя.

Нека да гледаме повече и по-дълго произведенията на творците, останалото ще проявят нашия божествен дух и сърцето наше, със своята една човешка половина, а другата неземна.”