Национален конкурс ПЕТЯ ДУБАРОВА 2011, Бургас

Конкурсът се провежда за пръв път през 1984 г. Инициатори са Община Бургас, Къща музей Петя Дубарова, списание Родна реч.

В конкурса могат да участват младежи и девойки от гимназиалната училищна степен (ІX–XІІ клас) с поезия, до пет стихотворения (или цикъл стихотворения) или проза, до три разказа

Конкурсът е анонимен. Необходимо е всеки един от участниците да постави в отделен плик, изписани, своето име, презиме, фамилия, адрес, година на раждане, училище, в което учи, телефон за връзка и имейл адрес. Пликът с данните и координатите на участващия трябва да бъде запечатан и сложен в по–големия плик с творбите.

Текстовете да се изпращат, напечатани в четири екземпляра, на адрес:
гр. Бургас – 8000
ул. “Гладстон“ 68
Дом–музей “Петя Дубарова“
За Националния литературен конкурс “Петя Дубарова“

Творбите за участие в конкурса да не са публикувани.
Крайният срок за изпращане – 31 март 2011 г.

Телефон за справки: 056/ 81-41-10
имейл: [email protected]
http://www.dubarovamuseum.com/

Петя Стойкова Дубарова е родена на 25.04.1962г. в Бургас. Майка и, Мария Дубарова, е прогимназиална учителка по литература, а баща и, Стайко Добрев, е работник – майстор в един бургаски завод. Най-напред учи в училище „Иван Вазов“ – Бургас, след което продължава в Английската езикова гимназия в същия град.

Поетичният й талант се изявява в най-ранните й години.Още не може да пише, когато съчинява стихове и игрословици. Първите й публикации са във вестниците „Септемврийче“ и „Народна младеж“, в списанията „Родна реч“ и „Младеж“. Нейни духовни наставници и насърчители са поетите Георги Константинов и Григор Ленков, а я открива известният бургаски поет Христо Фотев. Петя има и артистични изяви – през 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров – „Трампа“.

От най-ранна детска възраст Петя започва да пише стихове, които допадат на връстниците й. Поезията й е изпълнена с духа на младото поколение. Петя умее да открива красотата и в най-незначителните и прозаични неща от живота, както и да изпитва радост от всичко.

Неведнъж изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Но независимо от ранната слава, Петя остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Самата тя се определя като „самоуверена“ в едно от писмата си до нейната приятелка Елена.

В поезията й ярко блести желанието за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки. Детското и наивното се слуват в чудесен унисон със зрелостта. Начинът, по който Петя приема света я отличава така силно от всички наши поети: защото от нейната поезия искрят, дори светят с великолепен пламък ДОБРОТАТА и ИСТИНАТА.

Петя и Христо Фотев месец преди смъртта и

През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете й разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и с отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.

През 1979 г. по време на училищна практика в една бирена фабрика някакъв машинен детайл се счупил. Обвинили Петя Дубарова. Дали обвинението е накарало момичето да вземе приспивателни таблетки?… Петя Дубарова се самоубива, ненавършила 17 години, на 4 декември 1979. Но поезията й продължава да стопля сърцата и душите ни, и да вдъхва така нужното на всички ни щастие.