ГЕНКО ГЕНКОВ В ГАЛЕРИЯ РЕФЛЕКС

Художникът във времето

Генко Генков завършва Художествената академия през 1948 в сложен и противоречив момент за съвременното българско общество и изкуство. Едва през 60-те години, време на съзнателно търсени промени той навлиза в художествения живот заедно с новото по-свободно поколение художници. Между многото имена неговото прави впечатление в пейзажната живопис. Той е художник, открояващ се със специфичния си колорит, композиция и психологическо внушение. Картините му са шокиращи за мнозина – ярки, странни като композиция и техническо изпълнение. Част от критиката ги определя като „субективно насилие над природата“, но друга вижда в тях еталон за модерно изкуство.

В началото на 60-те Генко изразява добре обмислена и разчертана композиционна стабилност – архитектурни елементи в хоризонталния пояс и строги оси на дърветата по вертикала. Доминира топлият колорит: червено, розово, оранжево, жълто, виолет, който в средата на 60-те става по-студен и тъмен: наситени сини, виолетови и зелени тоналности заемат по-голямата част от платното.

Към края на 60-те силно се изразява способността на Генко Генков да конструира рационално формите в композицията. Художникът е доказал, че при цялата си експресивност живописта му, винаги запазва конструктивна стабилност. Лишеното от материалност пространство понякога въздейства с почти абстрактна монументалност.

През 70-те Генко Генков отново учудва критика и ценители, като покрива платната с множество гъсти багрени пластове, всеки от които видоизменя с релефа си характера на следващите. Жестът на ръката е енергичен, бърз и импулсивен. Художникът не рисува, а моделира с шпатула, с дръжката на четката или с каквото е под ръка. Колоритът също е променен – няма ги вече меко оранжевите, нежно виолетовите и благородно сиви хармонии. Те са заменени от суровите и драматични контрасти на ултрамарина и кармина, на оранжа и виолета, зеленото и червеното. Пейзажите стават по-драматични и дори монументални. Променен е и форматът, сравнително малък до момента и с преобладаваща мека, поетична съзерцателност, той се увеличава неколкократно.

В края на 70-те и началото на 80-те художникът усложнява още повече своята техника и фактура. Наред с пейзажа, той работи и в областта на портрета и акта. Изображенията са необичайно едри спрямо размерите на платното и без особени физиономични прилики, но носят много от драматичността, характерна за някои от пейзажите му – масивна форма, гъсти багрени пластове.

Настоящата експозиция в галерия Рефлекс включва рисунка, акварел, маслени пейзажи от 90-те и последния етап от развитието на Генковото творчество. Колоритът е наситен и топъл с преобладаващи мазки от чист цвят – червен, виолет, син, жълт. Налице е характерната за него обмислена и балансирана хармония, която създава впечатление за дълбочина и драматично напрежение. В някои от картините има и малки акценти поставени на точното място в сложната хармония от цветове.

Платната създадени от Генко Генков се нареждат сред най-добрите в новата ни пейзажна живопис.

Галерия „Рефлекс“ се намира на адрес:
Бул. „Христо Смирненски“ 1А /до ВИАС/
Тел. 02/866 21 19
gsm: 088/8/804 718