Застраховат задължително работещите на рискови места

Най-големите спорове по въвеждането на новата задължителна застраховка логично са по въпроса за нейния обхват, съобшава INSURANCE.BG. Според първоначалното мнение на синдикатите около 50% от работещите българи трябва да получат такава застрахователна защита. В същото време според работодателите срещу трудова злополука трябва да бъдат застраховани само т. нар. първа и втора категория труд, т. е. едва около 140 000 работници в цялата страна. Застраховката ще е задължителна за професиите и работните места по някои икономически дейности, които ще бъдат изредени в приложение към бъдещата наредба. За да се избегне евентуален субективизъм, подлежащите на задължително застраховане ще бъдат определяни съгласно стойността на коефициента на трудов травматизъм по различните икономически дейности. Този коефициент ще се определя по специална формула и ще зависи от броя на тежките трудови злополуки, които са станали във фирмите от дадената икономическа дейност през последните години, съгласно статистическите данни на Националния осигурителен институт. На задължително застраховане ще подлежат работещите в предприятия с ниво на риск над дадена стойност, която обаче все още не е определена. От нея на практика ще зависи и обхватът на бъдещата задължителна застраховка.
Два са проблемите, които биха направили бъдещата наредба трудноприложима на практика, заяви Пламен Хинков, изпълнителен директор на ЗК "Орел Живот" и член на работната група към Министерството на труда и социалната политика. Първият проблем според Хинков е изключването на работещите в администрацията на рисковите предприятия от обхвата на застраховката. Дори административният персонал на фирмите от по-високорисковите икономически дейности е изложен в много по-голяма степен на риск в сравнение с колегите си от същата професия, които работят в друг бранш, подчерта Хинков. Той обясни, че вноските, които работодателят прави за застраховане на работник от основното производство и за счетоводител или чистачка, не са еднакви. Те се определят в зависимост от изложеността на риск на конкретния служител.
Вторият проблем е диференцирането на размера на обезщетението в зависимост от възрастта на пострадалия работник. Този текст ще доведе до затруднения в случаите, когато даден работник премине от една в друга възрастова група по време на срока на застрахователния договор, обясни Хинков. Затова според него е добре в окончателния текст на наредбата да бъде записан един усреднен минимален размер на обезщетението, например 5 годишни брутни работни заплати на дадения служител.
Трябва да се обсъди още веднъж и необходимостта от въвеждане на минимална премия, както и размерът є, смята още застрахователят. Проектонаредбата въвежда минимални цени на новата задължителна застраховка от 0.25% до 1 на сто от работната заплата на конкретния служител в зависимост от нивото на риск.
Застрахователите да внасят до 50% от печалбата си по риска "трудова злополука" в проекти и програми на работодатели за подобряване на условията на труд в предприятията, предвижда още проектонаредбата. Този текст е неприемлив от застрахователна гледна точка, тъй като няма гаранция, че ако в едно предприятие не е имало тежка трудова злополука в продължение на няколко години, такава няма да се случи след инвестирането, обясни Пламен Хинков. Според него, ако този текст не отпадне, работодателите трябва да бъдат задължени да участват в изплащането на обезщетенията в случай на злополука.