На терасата ...

Преди няколко дни и по-точно на 26.Август вашият любим сайт навърши 6 години. Интернет се разваля и придобива формата на имаго, сменящо статута си от плодородна земеделска земя към хоремаг с училищна библиотека и пишман рекламна агенция. Нещата вървят към зле, щом е изгоряла кръчма на плажа и ние научихме от вестниците. Виновни са клиентите, които непрекъснато искат от нормалните програмисти да се държат ненормално – т.е. да изпълняват навреме поръчките. Нещата вървят още по-зле, щом «не можем да открием в Бургас свястна кръчма, в която не сме ходили в последните три дни» /цитат на младши маневрист/. Не че ние ходим, няма вече добри места / объркан словоред/. С Рончо се разбрахме да правим нещо като семинар за прохождащия бизнесмен в АйТи бранша, поради нещастното изявление на едно момче, че иска всичко да върви както трябва. И си представихме как всичко тръгва както трябва – и данъчните, и осигуряването, че и едни други дето само дебнат такива като нас. Грешни мисли на слабо кален в хлебарския бранш /вадене на хляб/. И така: преди няколко дни и по-точно на 26-ти август вашият любим сайт бавърши 6 години. Хаосът се визуализира в идеалната симетрия на фракталите. Екипът бе възнаграден s dwudnewno razpuskane po sredata na sedmicata, което един употреби, за да си разцепи главата на шамандурата, друг – да ходи до варна, трети да го късат на изпити, а някои даже завършиха Труда На Века. No more ваканции оттук нататък. Любо Пантелеев най-после е предложен за Областен управител, разбираме от два бургаски вестника. От естетическа гледна точно той е бил предпочетен пред Евгени Мосинов и Стойко Танков. Или просто им е омръзнал. Елитна извадка от Хора (формация, която изпълнява музика) на Милка Стоева спретна няколко тайни срещи, базирани на носталгия и обмен на информация. Междувременно забелязваме, че момите, които разнасят (често разсипват) питиета на уличката на чадъра (едно перверзно новоизмислено място с мегдански дух и ученически чинове стройно подредени) са все почти сърдити. За онези, които не са в Бургас от години – в сегашните кухни и миялни, едно време тренираше духовият оркестър и имаше общежития. Да си дойдем на думата – suppose, че в 11 часа някой ви донесе сметката и каже, че нощната смяна ще продължи да ви обслужва /в тази дума клиентът и келнерът винаги влагат различно съдържани/, то очакванията на нещастникът, решил да прекара вечерта в кротко слушане на ревящи в колички деца /мамите са горе-доле на същата възраст/, са за по-дълго нещо. В 12:30 обаче, следващият shift (в смисъл на смяна) пак минава, май със същата сметка, и тя спряла да обслужва, облечена в едно червено такова ако ви носи и едно нечервено (май бежово-жълто) ако ви взема, но винаги колебаейки се дали да продължи да изтърва над главите на user-а нещо като покривка, което после се оказва май възглавничка, която слагат на ужасно неудобните пейки, както споменахме тип «комунистически чин». Сметката беше гнусна и изненадваща, защото по-дълго чакахме, отколкото консумирахме. Нейсе, видяхме се с половин Бургас, а има и едни каки, които всяка вечер висят там от другата страна.