Щеше да е 2050 по Юлианския календар

На 1 януари 2006 г. настъпва ... 2050 г. На този любопитен факт обръща внимание руската агенция "Новости".

Както е известно, римският пълководец и държавник Гай Юлий Цезар малко преди смъртта си въвежда на 1 януари 45 г. пр. Н.е. – точно преди 2050 г. - Юлианския календар. Тук няма математическа грешка, тъй като прибавяме 45 г. до Н.е. и 2005 оттогава.

По време на престоя си в Египет Цезар се запознава с египетския слънчев календар и поръчва на александрийски астрономи нов календар. До въвеждането на Юлианския календар в Рим е използван лунният календар, по който всеки месец се определял от новолунието.

В основата на Юлианския календар е слънчевата година, чиято продължителност е 365,25 денонощия. Натрупалият се за четири години един ден в древния Рим поставяли след датите, които ние днес определяме като 24 и 25 февруари. Този ден наричали “двоен шести” преди началото на месец март. На латински този ден звучи като “бис секстум”. Названието “високос”, а оттам и високосна година се получава от замяната на буквата “б” с “в”.

По-късни изследвания на астрономите позволили да се установи, че слънчевият ден е по-къс с 11 мин. и 14 сек. в сравнение с приетата от Юлианския календар продължителност на годината. Затова за всеки 128 г. се натрупва грешка от едно денонощие. За да се избегне тази неточност през XVI век е създаден Григорианския календар, който сега се нарича “нов стил”.