ИЗПЛЮТОТО КАМЪЧЕ: Кирилица или латиница

Неведнъж е повдиган въпросът за смяна на кирилицата ни с латиница. Преди 4 години се разрази доста силна полемика по въпроса, отношение взе и тогавашния президент Петър Стоянов с обидния за всички българи призив навръх 24 май да се дискутира за преминаване към латиница. В дъното на тогавашните призиви да сменим кирилицата си беше австрийския професор Ото Кронщайнер. Същият този професор беше нееднократно канен да вземе участие в публичен дебат по темата, вкл. и да участва в Международната научна среща „Българистика 2001“, но така и не се появи сред учените, предпочете медийните изяви, говорейки глупости пред жадните за скандал журналисти. Няма да се спирам подробно в тезите на „героите“ от тогавашния спор, за да не влизам в задочен диалог с тях, ще се опитам само да нахвърлям моето мнение по въпроса.

Защо трябва да сменяме кирилицата си?

Често се говори, че в интернет не може да се пише на кирилица. Имаше дори подобни статии във вестниците. Този сайт и тази статия правят излишно обяснението колко глупава е тази теза. В днешно време вече има и софтуер на български език, не само на кирилица. Ако на нечий компютър липсва кирилица това е само технически проблем, при това лесно решим. Защитниците на тази теза (за техническите нужди на смяна на писмеността) като правило са с по-ниска компютърна грамотност. Компютрите дори правят излишно преминаването към друга писменост — за много кратко време програмите могат да прекодират даден текст от една писменост в друга. По-сложен обаче е машинният превод от един език към друг, а именно той е нужен за по-добро разбиране с другите народи.

Говори се, че кирилицата ни изолира от Европа... Коя Европа? И изолирана ли е Гърция, при положение, че нейната писменост се ползва от едва 10 милиона население, а кирилица ползват над 100 милиона. Щом може на банкнотите евро да има текст на две писмености, защо да не може да са три?

Ако преминем на латиница ще стане ли по-разбираем езикът ни за западноевропейците? Разбират ли португалците унгарските надписи? А финландските? А холандските? Може би точно това е основният въпрос — коя латиница? Латиницата е различна за различните езици, които я използват. Звукът „ш“ в английския език се предава в с „sh“, в немския с „sch“, във френския с „ch“, в унгарския със „s“, в турския с „ş“, в чешкия с „š“, в полския „sz“ и т. н. Подобни проблеми има и с „ч“, „ъ“, „ю“, „я“... Кой вариант да изберем? И с какво той ще промени нещата, като за останалите езикът ни ще е също толкова неразбираем? Без познаването на езика азбуката няма значение. А и при учене на чужд език азбуката се усвоява за няколко урока, докато самият език — далеч по-трудно и за по-дълго време. Бих подкрепил замяна на кирилица с друга писменост, но ако тя е единна, обща за Европа, а защо не и за света. Но докато отсъства такава единна писменост, нека запазим собствената си култура такава, каквато е, такава, каквато се е съхранила през многовековната ни история!

В областта на културата по-интересна е самобитността, уникалността, а не унифицираността. България едва ли може на настоящия етап от развитието си да предложи друго, освен култура. За европееца ние сме много по-интересни с кирилицата си, отколкото ако ползвахме латиница. Защото веднага става ясно, че това е друга култура, друга традиция.

Преминаването сега към латиница само ще внесе допълнителен разкол и национализъм. Освен това смяната на азбуката ще изисква колосални разходи, които едва ли можем да си позволим сега. Затова по-добре да насочим усилията си към по-полезни и нужни дискусии, отколкото да въртим една и съща отдавна изтъркана плоча.

Има един много любим белградски графит: „Кирилица из нод дед!“. Хубаво би било някой да го изпише срещу прозорците на застъпниците на преминаване към латиница. Но дали те могат да четат...


Мартин Митов, Словото