новини
справочник
заведения
Нестинарите почитат деня на Св.Св. Константин и Елена
21 Май 2006, Неделя
Автор: Burgas Info
Този празник обикновено се празнува без обичаи и обреди. Тачи се само в някои райони на страната и се чества за предпазване от градушка. На този ден колят курбан и цялото село се събира на обща трапеза. В Родопите това е голям празник на овчарите.
В Южна България традиционен за празника е обичаят нестинарство.
Почти в цялата страна този ден се чества само като църковен празник, посветен на Константин Велики и неговата майка Елена. Според преданието Елена открива Христовия кръст в Палестина (Кръстовден). По време на управлението на Константин Велики в издаден Миланският едикт (313г.), с който християнството става държавна религия.
Денят на Св.Св.Константин и Елена е най-важният религиозен празник на нестинарите. Той е тридневен (21, 22 и 23 май) и е дал название на целия месец - "Костадинския"(имента Константин и Костадин се отъждествяват). Жителите на с. Българи и на околните села и сега го отбелязват по стария календар на 3-5 юни (поне от тридесетина години обредността всъщност е двудневна - на 3 и 4 юни, но се знае, че трябва да бъде тридневна. Нарича се панагир и е един от многобройните пролетно-летни храмови празници-сборове в Странджа планина.
Обикновено общоселският сбор и храмовият празник на селището съвпадат. Те заемат много важно място в традиционната култура на православното население на Югоизточна Европа. Религиозното им значение постепенно отстъпва пред стопанското, особено в големте селища и средищни центрове. Най-често като изключим църковната литургия, основни елементи са семейно-родовите курбани, трапезите и гостуванията, общоселските хора и пазарището. По-рядко се правят общоселски курбани. В отдалечените от градските центрове и големи пътни артерии планински райони обаче, тези празници, до скоро, а в някои райони и до наши дни, са запазили силното си религиозно значение. Такъв район е вътрешна Странджа.
И в странджанските села на панаирите идват гости-другоселци, правят се курбани, вият се общоселски хора. Дотук няма нищо по-различно от известното ни за панаирите не само у българите, но и у другите православни народи от Югоизтока. Благодарение на сборовете и панаирите става онази обмяна на традиции и навици, която е толкова важна за поддържането на специални етнографски области
В Южна България традиционен за празника е обичаят нестинарство.
Почти в цялата страна този ден се чества само като църковен празник, посветен на Константин Велики и неговата майка Елена. Според преданието Елена открива Христовия кръст в Палестина (Кръстовден). По време на управлението на Константин Велики в издаден Миланският едикт (313г.), с който християнството става държавна религия.
Денят на Св.Св.Константин и Елена е най-важният религиозен празник на нестинарите. Той е тридневен (21, 22 и 23 май) и е дал название на целия месец - "Костадинския"(имента Константин и Костадин се отъждествяват). Жителите на с. Българи и на околните села и сега го отбелязват по стария календар на 3-5 юни (поне от тридесетина години обредността всъщност е двудневна - на 3 и 4 юни, но се знае, че трябва да бъде тридневна. Нарича се панагир и е един от многобройните пролетно-летни храмови празници-сборове в Странджа планина.
Обикновено общоселският сбор и храмовият празник на селището съвпадат. Те заемат много важно място в традиционната култура на православното население на Югоизточна Европа. Религиозното им значение постепенно отстъпва пред стопанското, особено в големте селища и средищни центрове. Най-често като изключим църковната литургия, основни елементи са семейно-родовите курбани, трапезите и гостуванията, общоселските хора и пазарището. По-рядко се правят общоселски курбани. В отдалечените от градските центрове и големи пътни артерии планински райони обаче, тези празници, до скоро, а в някои райони и до наши дни, са запазили силното си религиозно значение. Такъв район е вътрешна Странджа.
И в странджанските села на панаирите идват гости-другоселци, правят се курбани, вият се общоселски хора. Дотук няма нищо по-различно от известното ни за панаирите не само у българите, но и у другите православни народи от Югоизтока. Благодарение на сборовете и панаирите става онази обмяна на традиции и навици, която е толкова важна за поддържането на специални етнографски области
Прочетено: 4636 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
