Сега, когато огромното въудошевление около онлайн публикуваната книга на Стивън Кинг "Яздейки куршума" стихна, дойде време за някои равносметки относно бъдещето на електонните публикации.
Учудваща беше радоста на издателите на Кинг за прекрасното бъдеще на онлайн публикуването. То всъщност съдържа огромна опасност за тях. Когато безкнижните публикации станат икономически жизнеспособни, писателите и читателите ще се оттърват от издателите...
Замислете се върху сегашната ситуация: издателите малко по малко се превръщат в динозаври, които писателите носят на гърба си. Те все още настояват да получат ръкопис на хартия. Необходима им е почти година за да превърнат получения ръкопис в готова книга. Да не говорим за това колко време им е небходимо за да напишат чек.
По традиция един издател предлага три неща на един автор: редакция, маркетинг и разпространение. Също по традиция издателят се явява един вид филтър за читателите, предоставяйки им само "добри" писания, отсявайки планини от "лоши" такива. И цялата система на комуникация между писатели, издатели и читатели е ужасно тромава.
Какво предлагат новите технологии? Това, което беше използвано при разпространението на "Яздейки куршума" (устройства за четене на електронни книги, протоколи за копиране на текст, криптиране, поддръжка на електронни разплащания посредством кредитни карти...) е сравнително ново и доста скъпо като реализация. Т.е. писателят трудно може да си го позволи. Но точно както текстообработващите програми градираха от нещо струващо стотици долари, до задължителна безплатна добавка към всеки компютър, така и тези технологии поевтиняват с всеки изминал ден, а също така стават все по-удобни и лесни за употреба. След няколко години ще дойде денят, в който издателите ще останат без работа, оставяйки писателите и читателите да комуникират както трябва - без намеса от страна на старомодни бизнесмени.