Някаква
промоция |
Хороскоп за деня | ТРАДИЦИИ И ПРАЗНИЦИ - 2003 г. |
Великден - празник на празницитеЗа християните няма по-велик празник от великия ден /Великден/, когато се празнува Христовото възкресение. Защото ако рождество Христово е поставило начало на спасението ни чрез въплъщението на Божия Син, Възкресението представлява славен завършек на спасителното Христово дело на земята. Чрез възкресението Си Иисус Христос е победил смъртта, премахнал проклятието, обезсилил злото и посрамил дявола. Затова Великден се нарича "Празник на празниците" и "тържество на тържествата". Още първите християни са го наричали цар на всички празници и когато се срещали, в знак на голяма радост се поздравявали с думите "Христос възкръсна!" и си отговаряли взаимно "Наистина възкръсна!" Оттогава е останал и у нас този обичай. Най-силното доказателство за това, че Христовите страдания и смърт са наистина изкупителни за нас, е славното Възкресение Христово. В една църковна песен, описваща Иисус Христос непосредствено след смъртта Му и преди възкресението Му, се казва: "Христе, Ти си бил в гроба с плътта Си, в ада с душата Си като Бог, в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа. Ти изпълваш всичко, Неописуемий!" Това, че Христос е слязъл с душата Си в ада, показва, че нашият Спасител е умрял действително, а не привидно. Тялото Му е било погребано в земята, а душата Му е слязла в ада. Когато възкръснал, душата Му отново се върнала в тялото. Вечерта на същия ден, когато Христос възкръснал, апостолите се били събрали в една йерусалимска къща, на която заключили вратата от страх да не дойде при тях някой евреин. И независимо, че никой не можел да влезе през заключените врата, най-неочаквано пред тях се появил възкръсналият Христос. Това явяване било свръхестествено и необикновено, понеже през затворени пространства могат да проникват само духове. Но Спасителят се явил и казал на апостолите: "Мир вам" и по същия начин, по който се появил изчезнал, станал невидим. Възкресението на Иисуса Христа е предсказано още в Стария завет. Там могат да се намерят пророчества за страданията, смъртта и самото възкресение, векове преди изпълението на Христовата мисия на земята. В това всеки християнин може да се увери, ако прочете Стария завет или отделни пасажи от него /Пс. 15: 10; Ос. 6:3; Ис. 53:10/. Особено ясно се говори за това в 53 глава от книгата на пророк Исая. Великден започва да се чества още на Велика събота, когато в 23 ч. започва Пасхалната полунощница. Свещениците в светли одежди запалват свещи и всички богомолци, празнично облечени, ги следват в тържествено Литийно шествие. Точно в полунощ свещеникът запява възкресния тропар "Христос въкръсна от мъртвите", с което обявява Възкресението. Християните се прибират в домовете си с огъня, взет от храма. На следващия ден - неделя преди обяд се отслужва тържествена вечерня т. нар. "Второ възкресение", по време на което се чете Евангелието за явяването на възкръсналия Христос пред апостолите и заръката Му да разнасят учението и вестта за Възкресението му сред различни народи. Николай Сосеров(В Малко Търновско) ВЕЛИКДЕН, ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО (ПОДВИЖНА ДАТА)Датата на този най-голям и тържествен православен празник се определя всяка година съобразно лунния календар. Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. В евангелските текстове често се споменава, че приживе Иисус Христос нееднократно предсказва разпъването си на кръста и Възкресението си след три дни. И когато на третия ден след погребението Му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна. Приготовленията за празника протичат през цялата предходна седмица. Червените великденски яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък или на Разпети Петък. С първото, боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия: "великденски кравай", "богова пита", "кошара", "харман", "квасник", "яйченик", "плетеница" или "кукла". Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини. Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с "Христос Возкресе!" Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези. През трите празнични дни се играят хора на мегдана, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, като пеят обредни песни. |
|
Някаква
промоция |
(c) 1999-2001