Разпознаване в природата
Двата вида ангъчи са много красиви с характерна окраска, което ги прави лесно различими както помежду си, така и от останалите видове патици и гъски. Белият ангъч изглежда пъстър с преобладаващ бял цвят в оперението. Главата и шията са черни със синьозелен метален блясъk. През гърдите и предната част на гърба преминава широка кестенява препаска. През корема до опашката има надлъжна черна лента. Плещите са черни,а останалите части на тялото бели. Човката е коралово червена с характерна издутина-гребен, който след размножителния период се смалява и почти изчезва. Краката са червеникави. При женската цветовете са по-бледи и подутината в основата в съвсем малка и почти незабележима. Издава ритмични гърлени звуци и свистене. Червеният ангъч е ръждивочервен с различна наситеност на тоновете е отделните части на тялото. Опашката маховите пера, човката и краката са черни. Надкрилията са бели. Мъжкият през размножителния период е с червен пръстен в основата на шията, който постепенно изчезва.Женската е с по-светла, белезникава глава, по-светли ръждиви тонове и без пръстен на шията. Издава гърлени, меки и приятни, особено при излитане и п време на полет.

Общо разпространение:
Европа се среща основно в два района. Единият е по атлантическото краебрежие на континента, Скандинавския полуостров и Великобретания, наброяващ около 300 000 птици.

Вторият район е Средиземноморието, включително Северна Африка и Черно море с обща численост 75000 птици. Червеният ангъч е много по-рядък.

Основно се среща в Азия, където е многочислен, докато в Европа гнезди в Украйна, Румъния, България, Гърция достигайки едва 500 двойки.

Рaзпространение в природата:
И двата вида в България са размножаващи се, прелетни и зимуващи. В миналото бил доста многоброен и около Дунав често е бил отглеждан,заедно с домашните птици. Със своята бдителност, смелост и силен глас е изпълнявал ролята на "куче пазач" в селските дворове. Днестой е начително по-рядък. Счита се, че в България гнездят между 30 и 50 двойки главно около Дунава и Черноморското краебрежие. Успешно се размножава и край утайници, микроязовири, рибарници и други водоеми в открити пространства. Извън размножителния период образува малки ята.

Броят на размножаващите се бели ангъчи у нас е също колкото при червения- около 50 двойки. Извън гнездовия сезон обаче броят му е значително по-голям отколкото червения ангъч - между 2 000 и 2 800 птици. Атанасовското езеро е основното и най-важно място в България, както за размножаване, така и за миграция, зимуване и почивка на белия ангъч. Тук гнездят редовно между 5 и 12 двойки, а зимуващите птици достигат 2 500, което прави резервата място с международно значение и обект на Рамсарската Конвенция.

Поморийското езеро и в значително по-малка степен Мандра и Вая също дават подслон на този вид. В останалите части на страната се среща рядко и в съвсем малък брой.

Размножаване:
Ангъчите са забележителни с това, че гнездят в дупки в земята, в хралупи. скални пукнатини, руини, гробища, а понякога в стари гюмета или в празни военни мини. Дупките си изрвят сами или използват такива изоставени от лисици, язовци, зайци-подземници, порове, или други хищници. Понякога гнездят в съседство с обитаеми дупки от лисици, без да бъдат обезпокоявани, което е дало едно от народните им имена - лисичи пещерни гъски. Друг интересен факт е че в случай на навлизане на чужда двойка в гнездовата територия на "хазаите", то ангъчите "домакини" обсебват малките на другата двойка и ги отглеждат заедно със своите. Наблюдавани са случаи, когато едно семейство ангъчи отглежда 20-30, а в един случай и 94 малки на различна възраст. При липса на подходящи дупки, ангъчите могат да гнездят в гъста тръстика, бурени и треви, в купи сено, купчини от клони. Обикновено снасят 5-12 бели яйца. Нерядко при липса на подходящи условия в едно гнездо да снесат две или повече женски на белия ангъч. При червения ангъч яйцата са между 6 и 13 на брой и са кремави на цвят.

! ! ! !Заплахи! ! ! !

Отрицателно действащите фактори изаплахи са общи за двата вида:
Намаляване на подходящите биотопи, бракониерския лов, безспокоенето особено през размножителния период, колекционирането на яйца, обстрелването за препариране.

Приридозащитен статус:
И двата вида ангъчи са включени в Червената книга на България в категорията "застрашен от изчезване", като при унищожаване законът предвижда глоба-обезщетение съответно-150 лева за червения и 100 лева за белия ангъч.

Нека всички да положим усилия за запазване и увеличаване на тези красиви и привлекателни птици, за да се наслаждаваме задълго на тяхното присъствие.

ДРАГИ ЛОВЦИ, РИБОЛОВЦИ И ПРИРОДОЛЮБИТЕЛИ

Ako при вашите излети станете свидетели на нарушения на природозащитния статут на белия и червения ангъч, или имате интересни наблюдения и знаете находища на тези два вида, мoля съобщавайте това на адрес: Бургас, ул. Фердинандова 78, вх.1, ет.1 или пишете на e-mail: [email protected] .От вашата активност, съдействие и обич към пиците зависи тяхното опазване.