Разпознаване в природата:
По размери тръноопашатата потапница е по-дребна от зеленоглавата патица. Има къса, дебела шия, сбито тяло и тежи около 700-900 г. Дължината на тялото и е 43-48 см, а размахът на крилете досига 62-70 см.

Оперението на мъжкия е кафяво, с кестеняворъждиви гърди, бяла глава, черно теме и врат, тъмна опашка. Крилете и слабините са изпъстрени с фини тъмни струисти щрихи.

Човката е много характерна - масивна, силно удебелена и издута в основата си. Оцветена е в ярко гълъбовосиньо. Такавачовка няма при нито една друга наша птица. Женската е по-дребна и сива, с белезникава глава и черно-кафяво теме, с по-сиви врат и шия. През бузите и минава отличителна тъмна надлъжна ивица. Младите птици са подобни на женските, но са по-светли.

Когато плува, тръноопашатата потапница се разпознава лесно от всички други видове наши патици по характерната си, дълга опашка, която почти винаги държи вертикално нагоре. Често я наричат "твърдоопашата" потапница поради твърдите перца изграждащи опашката и. Понякога при тревога, се потапя надолу и над водата се вижда само главата и.

Но дори и тогава мъжкият може да разпознае отдалеч по белия цвят. Тръноопашатата потапница е една от най-късокрилите летящи птици въобще. Крилете и са тесни, дълги едва 15-16 см. Лети твърде неохотно и рядко, като излита и каца само на вода. При излитане започва да бяга по водата, все по-бързо и по-бързо, разбегът и преминава в плъзгане, и с бързи махове на крилете се издига във въздуха. В полет се разпознава по късите, заоблени и еднакво оцветени крила (без крилно огледало) и дългата опашка. Полетът и е толкова бърз и стремителен, че тя много бързо се загубва от погледа на наблюдателя. Тръноопашатата потапница прекарва по-голямата част от времето в гмуркане, търсейки храна.Тя е един от най-добрите плувци,за което и помагат изнесените й далеч назад твърди силни крака. На сушата практически не излиза, а когатое принудена, се движи трудно и непохватно. Обикновено е мълчалива и само в брачния период издава слаби хрипливи звуци.

Oбщо разпространение:
Тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala) e световно застрашен вид, чиито гнездови местообитаяния са твърде отдалечени и изолирани едно от друго - от Западното Средиземноморие на Европа и Африка, до Западна и Централна Азия. Днес тя гнезди само в Испания, Алжир, Тунис, Турция, Сирия, Иран, Афганистан, Узб екистан, Казакхстан, Монголия и Русия, и е почти изчезнала в Туркмения. Основната и популация е съсредоточена в степените и полупустинни райони на Казакхстан. Втората и гнездова област е в Европа - само в Испания, около 700 двойки, а третата - в Северна Африка - Алжир и Тунис, където наброява около 400 двойки. Основните места на зимуване са страните от Балканския полуостров и югозападна Азия, където се коцентрира почти цялата и световна популация, от около 10 000 индивида.

През изминаващия век тръноопашатата потапница изчезва като гнездеща от Мароко, Франция, Италия, Унгария, Сърбия, Гърция, Албания, Израел, Азербайджан и Египет, и вероятно от Румъния и Украйна. С малки изключения, почти навсякъде тя е прелетна птица.

Разпространение в България:
В България се среща само през зимата. Долита обикновено през декември и по-рядко през ноември. По изключение единични птици остават и през пролетта. В миналото е посещавала и водоеми във вътрешността на страната, но днес това е изключение. Основните и зимовища сега са Бургаските езера: Вая, Мандра, Узунгерен и Пода. Установена е и в Дуранкулашкото и Варненското езеро, и в Шабленската тузла. През последните години се забелязва значително увеличение на зимуващите тръноопашати потапници в езерото Вая. През зимата на 1999 г. тук е отчетена рекордна численост за Европа-2260 индивида.

Миграция:
Миграцията на тръноопашатата потапница е слабо проучена. Местата на зимуване все още не са добре известни, но те както и при гнезденето, са доста спорадични. По-голямата част от централноазиатската популация вероятно мигрира на югозапад и зимува в страните разположени по бреговете на Каспийско и Черно море. По време на прелет и зимуване предпочита откритите, големи езера по морски крайбрежия и по-рядко морски заливи като образува различни по големина ята.

Птиците, които гнездят в Испания и Алжир почти не мигрират. Произходът на зимуващите в България и Гърция все още не е изяснен.

Размножаване
Гнезди поединично в глухи места на плитки и предимно солени езера, обрасли с тръстикови масиви, в зоната на степите и пустините. Гнездото си изгражда от стари стъбла на разнообразни блатни растения, най-вече тръстика. В зависимост от условията отглежда от 5 до 13 малки. Те търсят храната си в откритите водни площи обикновено в сутрешния и вечерен сумрак.

Хранене
Тръноопашатата потапница се храни с различни остатаци от водни растения, листа, семена и водорасли, а също така и с животинска храна , като предпочита ларви на комари и различни водни насекоми, мекотели и ракообразни. Храната си търси с продължителни гмуркания.

Защита
У нас тръноопашатата потапница е под закрилата на Закона за защита на природата. Тя е забранена за лов.Включена е в Червената книга на България в категория <<рядък вид>>. Навсякъде, където се среща е твърде малобройна. В случай на нарушения се предвижда обезщетение в размер на 500лв. Западната част на езерото Вая е обявена за защитена територия, Дуранкулашкото е природна забележителност, а Узунгерен е предложен за защитен обект. На всички тези места ловът е забранен.

Пресушаване на блатата, замърсяване на водите и унищожаване на крайбрежната растителност.
Риболов с мрежи в местата за концентриране, при което птиците загиват от удавяне.
Бракониерски лов, който в миналото е имал силно редуциращо влияние в страни като Испания, Алжир и Тунис.