ЗМИОРКА, ЯГУЛА

Anguilla anguilla(L.,1758)
(A. fluviatilis Неск.- Ковачев, 1921;
А. vulgaris L.-Дренски, 1925 и Моров,
1931: А. vulgaris L. =A. anguilla L.-Koвачев, 1922)

Разред Змиоркообразни
(Аnguilliformes)

Семейство Змиоркови
(Аnguillidae)

Състояние на застрашеност:
Застрашен вид, през последните 30 години изчезнал от повечето местообитания у нас.

Разпространение:

Допреди 80 години широко разпространен в много реки{1}. Навлизал е от Егейско море през устията на Струма, Места, Марица- стигал е до Баташкото блато в Родопите(1080 м надм. в.{2}) и до гр.Септември,- както и в притоците Харманлийска, Въча, Сазлийка и Стряма {3, 4, 5}. По р. Тунджа и притоците и се е предвижвал до бившето Стралджанско блато. От Мраморно море през Босфора и Черно море е навлизал в крайморските езера. В Мандренското езеро годишно са улавяни 15-20 ekз{6}. Намиран е и в устието на р. Камчия, а също по р Дунав{7}. В колекциите на Националния природонаучен музей-БАН се съхраняват 7 възрастни змиорки, уловени от различни находища в периода от 1926 до 1933 г. Атлантически бореален вид. Ареалът му обхваща крайбрежната зона на Европа от Бяло море на север до Средиземно и Черно море на юг. На изток достига реките Волга, Северна Двина и долното течение на Печора. Навлиза в континенталните водоеми през устията на реките.

Численост:
През последните години се срещат единични екземпляри{8, 9}- за периода от 1964 до 1971 г. са уловени само 9 броя от следните находища: даляна при н.Калиакра (Вл. Помаков- лич. съобщ.), р. Луда Камчия при с.Градец, Сливенски окръг, устието на р. Камчия{10}, устието на р. Ропотамо[11}. Последното сведение е за една възрастна змиорка с дължина 100 см, уловена на 1 км от устието на р. Велека на 15 юли 1971 г.{12}.

Местообитаване:
Популациите на този генеративно морски и трофично сладководен вид навлизат във вътрешните водоеми само за отхранване. Най- подходящите биотопи са блата и езера с тинесто дъно и значително обрастване с водна растителност {13}.

Размножаване:
В Саргасово море, Западен Атлантически океан (22-30 c. ш. и 50-60 з. д.) на дълбочина над 600 м{13}.

Oтрицателно действуващи фактори:
Отводняваването на Стралджанското и Баташкото блато, замърсяването на реките от Дунавския, Черноморския и Егейския водосборен басейн и водите на крайморските езера.

Взети мерки за опазване:
Няма.

Необходими мерки за опазване:
Възстановяване чистотата на водите на крайморските езера и реките във вътрешността на страната.