ЦВЕТНА МИ Е ЗИМАТА ОТ СЛЪНЦЕ

Много ми е цветна тази зима,
а не помня да съм й купувала пижама.
Нямам фон дьо тен да я гримирам,
нито съм обичала циклами,
за да ги подреждам по первазите
на прозорците на зимното ми взиране.
Зимата сега е пъстро пазене,
не е отегчително умиране.
Шарена е зимата, защото
слънцето не искаше да си замине.
Слънцето оставаше - окото му
страшно ослепяваше витрините
и полепваше по мислите ми - слюдени
ставаха косите ми от светене...
Южните ми мисли се целуваха
със сърцевината на дърветата.
Южните ми кораби потегляха
със отблясък на далечно плаване,
сянка падаше върху паветата -
някакво добро отдалечаване.
Цветна ми е зимата от слънце -
бързо се върти, звънти сърцето й.
Златни песъчинки пръска
и полепват плътно по маншетите,
по яките, по страните... дланите -
зимно, кехлибарено бронзиране.

Златен прах се стели по обувките.
Слънце през сърцето й прозира.


Тази статия е разглеждана: 3340 пъти



» обратно