Винаги съм си представял почитателите на Христо Фотев като едно братство от съмишленици.Трябва да си общувал - дори и когато си твърде млад - продължително време с тази поезия, за да си заслужил правото да бъдеш член на това братство.Защото поезията на Фотев изисква да бъде непрестанно обичана, тя изисква да помниш предишните й жестове, ако искаш да разбираш новите й посоки. Неговият чудесен празник е и наш празник, празник на родената у нас от досега му с поезията духовност. Огромна нелепица е да посегнем към негова книга без тази предварителна любов - макар и когато е само любов - предчувствие.Ние не търпим сред нас нероман тичните, невлюбените, необичащите - необичащи Бургас, морето, пристанището, птиците, влака за Бургас и влака за София; плажа, спасената Венеция, делфините, пак Бургас...

Свободата !
Не е ли цялата поезия на Христо Фотев и един спомен - един спомен и една мечта за морето ? Той не обиква морето, не взаимодейства с морето - то просто живее в думите му.....Трябва кръвта на десетки поколения предци да е пулсирала с ритъма на морето, за да притежаваш способността да преведеш с думи съдбовността на тази връзка.Ето защо и ние, сухоземните жители, обикнали поезията на Христо Фотев, обикваме така естествено морето. В състояние ли сме сега да преценим колко смелост ни е дала поезията му, да измерим вътрешната свобода, която сме получили от нея ? Никога не ще забравя как светеха лицата на неколкостотин гимназисти и студенти по време на тяхната среща - разговор с Фотев. Те светеха от възхита пред думите, душите им бяха спасени от поезията. Те бяха вече в нашето братство!
По една инерция на мисълта за мъжествена у нас се смята поезия, която е ръбата, остра, шумна. Аз мисля точно обратното. И поезията на Христо Фотев безусловно ме подкрепя. Само мъжествен дух може да насити творенията си с толкова женственост, защото този акт е едно идеално обладание. В лириката на Фотев живеят стихиен и питомен живот, всичките стихии на женственото. Няма друга поезия в новата ни литература, където женствеността да е толкова плътна основа за всички полети на мисълта и тялото.

Женствена е Свободата, женствени са земята и водата и върху тази oснова именно възправя ръст мъжественият дух... 

М. Неделчев