Там далеч, далеч в Бургас,
там - в самия пясък,
пролетен се виждам аз
и в дъждовен блясък.
 
Мислех си с пътуващ глас
че съм сам - и вечен.
Лъжех - а не знаех аз -
че съм - малък и далечен.

Как да знам че съм пиян
аз от дъжд и песен,
дъжд със вкус на океан
и на път чудесен.

Как да знам че съм щастлив
в тоя стръмен пясък.
Аз не вярвах, че съм жив,
а бях жив - до блясък.

Бях по-жив от кратък вик
на делфин - и гларус.
Цял - във техния език,
старт, печал и радост...

Там далеч, далеч в Бургас,
там от зимен пясък,
аз изграждам своя глас -
острият му блясък.