Листата капеха в червено озарени.
На "Морска" - улица с печално реноме,
ти спря до мене и над мене - срещу мене -
сърцето ми преряза с рязко "Не".

Сърцето ми бе в свойта първа сила.
Не беше бившо то както сега.
На всички пролети събрало хлорофила
се пръсна то - позеленя снега.

Благодаря за твойто рязко "Не" любима.
Ти, моя болко, първа ти - мерси.
И тая първа, скръбна радост че ме има
в страни - от космоса на твоите коси.

А ти - ти влезе с другия спокойно в ресторанта
където светеха бутилките с вино.
Излезе после и се смееше пияна
и той те облада в едно "Рено"