Този живот е ламя. Ненаситен е.
Господ си иска курбана за името.
Жертвен агнецът е.
С примка на шията
гълта кръвта от очите избодени.

Кръстът в гръбнака забит е.
През корена.
Псетата ръфат челата на слабите.
Вдигат безумците сватби по чумаво
и във жарава зачеват сираците.

Избори два – кръстопътно пресечени -
път през секирата –
вяра за носене.
Писва дръвникът със бунта на вените.
После са равни със всички апостоли.

Другият вие се през лешоядите.
Сведени ниско душите помъчени
късат от себе си.
Жилката жива е –
в песен на чанове плаче за мъртвите.

Ръбест е камъкът –
време крайъгълно.
Син ще нахрани с баща си омразата.
Тя се насища единствено с кръвнина.
Време разделно изяжда децата си.