ЗИМНО УТРО В НЕСЕБЪР

Дъх на солено.
В очите - хрущене от самост.
Гларуси служат в олтара на празния храм.
Синьо и тихо.
Под камъни спят времената.
Стихнали земните страсти във лишея спят!

Сепнат се рони брегът. А морето е зимно.
Гладно е.
И ме съблича до голия нерв.
Няколко мига безвремие.
И се достигам.
Тук е възможно дори да се срещна със мен.

И катадневния ритъм изнервен угасва,
къпя се в рязкото слънце и пиша с перо,
трият вълните стиха,
а във мене е пълно,
даже излишно е топлото зимно палто.


Тази статия е разглеждана: 2386 пъти



» обратно