Св. мчк Мирон. Преп. Алипий иконописец 
Житие на свети мъченик Мирон Презвитер
Св. мъченик Мирон бил свещеник в някое място в Ахаия. Той бил от богат и знатен род. Отличавал се със своя благ характер. Бил кротък, боголюбив и човеколюбив.
Във времето на Деций на самия ден Рождество Христово езичници се втурнали в храма. В своя гняв те го хвърлили в силно нагорещена пещ, но Мирон излязъл невредим. Това чудо не вразумило мъчителите, а ги довело до още по-голяма ярост. Особено разгневен бил съдията Антипатър. Той заповядал да одерат на ремъци кожата на Мирон от главата до нозете. Мъченикът доловил един такъв ремък от своята кожа и с него ударил по лицето съдията – мъчител. Съдията изпаднал в ужас, взел меча и се самоубил. Най-после св. Мирон бил отведен в гр. Кизик и там го посекли с меч. Това станало в 250 година.
 
Страдание на светите мъченици Стратон, Филип, Евтихиан и Киприан * Никомидия - столица на източната част на древната Римска империя, местопребиваване на императора Диоклетиан. Знаменит град в малоазиатската римска провинция Витиния, разположена в северозападната част на Мала Азия.
** Поприще - при гърците се наричало място с определена дължина и ширина с ограда за бягане. Пробягалият попрището и достигналият края преди другите се считал за победител и за награда получавал венец.
 Времето на кончината на тези свети мъченици е неизвестно.

Тези свети мъченици били знатни хора, обхождали Никомидия*, посещавали народните зрелища и учели събраните там, като ги убеждавали да оставят служението на идолите и да се обърнат към вярата в Христа. Началникът на града, като видял, че мястото за зрелища опустява, и като узнал, че народът изоставил зрелищата, бидейки научен от светите мъченици, и затова пренебрегвал отеческите обичаи, водейки някакъв нов начин на живот, заповядал незабавно да му ги доведат.
Когато застанали пред началника на града, те обявили, че съблюдават вярата в Христа и учат и другите на това. Тогава ги завели на мястото за зрелища и ги оставили на зверовете да ги разкъсат. Но зверовете не им причинили никаква вреда. След това били подложени на много и различни мъчения, а накрая били хвърлени в огъня.
По този начин светите мъченици изминали попрището** на страданията за Христа и, като удържали победа, приели венци
източник: Православието