Християнски празник

Великден е един от най-големите християнски празници - свързан с представата за Христовото Възкресение. Празникът на празниците за всички православни християни, който прославя прехода към вечността.

Евангелието разказва, че Иисус е дошъл на земята, за да спаси хората от греховете им. Проповядвал доброта и любов между тях, за което бил осъден и разпънат на кръст.
Денят на празника е определен на Първия вселенски събор през 325 г. Католиците празнуват Великден в дните между 22 март и 25 април, като ползват григорианския календар, а православните - между 4 април и 8 май, като ползват юлианския календар. Протестантите честват Великден в зависимост от местните традиции - на Запад с католиците, на Изток с православните. В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Исус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Празникът е с неопределена дата: от източното православие се чества в неделята след първото пролетно пълнолуние (между 4 април и 8 май).
Подготовката за честването започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. В българската православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин: *първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава символично пречистващ характер - прави се за здраве; на *Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа (за предпазване от градушка), боядисват се великденските яйца; на *Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви (против болести и смърт). Ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве; на *Велика събота жените ходят на гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.
Великден се празнува три дни.
В полунощ на събота срещу неделя хората отиват на черква и под звъна на камбаните се поздравяват с думите: "Христос возкресе!", а в отговор се казва: "Во истина возкресе!".
В неделя всички се чукат с боядисаните яйца. През целия ден се ходи на гости, посещават се родителите, кумовете, кръстниците, близки и приятели. Носи се козунак и бутилка вино.
Основни символи на празника са великденските яйца и великденският козунак. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, тя му подарила яйце, обагрено в червено - символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят на Великден християните да си подаряват боядисани в червено яйца. Постепенно започнали да се използват и други цветове.
В България е традиция яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота. Първото се оцветява винаги в червено от най -възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата.
Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртък, преди Великден. Една от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция.
На този ден всеки може да си пожелае нещо, стига да го направи с открито сърце, но трябва да държи монета в ръката си. Ако е праведен, молбата му ще се изпълни.