Баща е на Дж. Чаплин. От 1898 г. пее и танцува на сцената. От 1907 г. е в трупата на Фред Карно, където усъвършенства майсторството на акробатиката, пантомимата и клоунската техника. При гостуването на Карно в САЩ (1913 г.) подписва договор с “Кийстоун” и започва да се снима под ръководството на Макс Сенет, дебютирайки в “Да си изкараш хляба” (1914 г.). През 1914 г. се снима в 34 филма, (от които около половината поставя по свой сценарий), придобива голяма популярност и получава творческа независимост. През 1915-1916 г. работи за “Есеней”, а през 1916-1917 г. - за фирмата “Мючуъл”, създавайки свои пълноценни авторски филми. Той играе във филмите “Завербуваният” (1915 г.), “Полиция” (1916 г.), “Спокойната улица” (1917 г.), “Имигрантът” (1917 г.). Работейки за фирмата “Фърст Нешънъл” (1918-1923 г.) - при все, че е сред основателите и на “Юнайтед артист” (1919 г.) - той обогатява артистичния си талант, режисьорското си майсторство. Участва в “Кучешки живот” (1918 г.), “С пушки на рамо!” (1918 г.), “Слънчева страна” (1919 г.), “Удоволствието на деня” (1920 г.), “Класа на безделници” (1921 г.), “Денят на получаване на заплатата” (1921 г.), “Хлапето” (1921 г.), “Пилигримът” (1923 г.) . През 1923 г. създава своя фирма “Чарлс Чаплин филм корпорейшън”. От 1923 г. започва да снима авторски пълнометражни филми, които се появяват с по-голяма дистанция, поради дългата подготвителна работа и осигуряване на екип от съмишленици. Пълнометражните му филми са образцово реализирани. По времето на маккартизма напуска САЩ (1953 г.), преселва се в Швейцария и се връща триумфално за кратко в Америка през 1972 г., за да получи специалния “Оскар” за цялостен принос в развитието на киноизкуството. Между 1923 г. и 1967 г. създава “Парижанката” (1923 г.), “Треска за злато” (1925 г.), “Циркът” (1928 г., “Оскар”), “Светлините на града” (1931 г.), “Модерни времена” (1936 г.), “Диктаторът” (1940 г.), “Господин Верду” (1947 г.), “Светлините на рампата” (1952 г., “Оскар” ‘72 за музика), “Един крал в Ню Йорк” (1957 г.), “Графинята от Хонгконг” (1967 г.). През 1972 г. получава “Златен лъв” във Венеция за цялостен творчески принос. През 1964 г. издава “Моята автобиография”. За живота и творчеството му са заснети редица филми, сред които по-значими са “Джентълменът-скитник” (1977 г.), “Неизвестният Чаплин” (тв, 1983 г.) и “Чаплин” (1992, реж. Ричард Атънбъроу).